Докато двете големи партии в Бургас ГЕРБ и БСП, всяка по своему, се опитват да се задържат върху разклатения от уличните протести, клатушкащ се сал на партийната ни демокрация, докато фронтоваците от СКАТ надуват платната на своята лодка с надежда да стигнат заветните 4 процента, то СДС Бургас май глътна вода и се озова на дъното. Ако "Фердинандова" и "Конт Андрованти" / за незнаещите на тези две улици са централите на БСП и ГЕРБ/ се замерват с искания за оставки и тренират за тежката артилерия-компроматите, то от сградата на "Богориди" освен, че мирише на пици и кебапчета от ресторанта, друго нищо не идва и не се чува. СДС в Бургас боледува от мълчанието си, от липсата на собствена физиономия.
Всъщност бургаското СДС създаде местния ГЕРБ. Кметът Николов беше дълги години лидер на синята партия в града. След като влезе под кожата на Бойко Борисов и получи неговата индулгенция и се пребори за кметския стол, Николов взе със себе си на работа доста видни седесари-заместника си доктор Лорис Мануелян, секретаря на обшината адвоката Божидар Кънчев, бившето пресаташе Веселина Йорданова. Разбира се да не забравяме и емблематичната фигура на заместник- кмета по строителство Костадин Марков, който не стига, че беше натоварен с най-тежкия ресор, но отнесе най-много удари от опозицията. При цялото това "съзвездие" мнозина и до днес се питат кой управлява в бургаската община- ГЕРБ или СДС, преоблякло се в дрехите на Борисовата партия. Труден въпрос с още по труден отговор.
Това не е и толкова странно. В града ни винаги е имало доста на брой десни избиратели. И до днес това се доказва от гласуването в секциите в централната градска част, в старите градски квартали около пристанището и "Александровска". Но какво пък общо имат десните избиратели с партията на Бойко Борисов, която на моменти повече прилича на комсомолско-милиционерска организация, отколкото на партия защитаваща свободния пазар и частната инициатива. Нищо общо.
Бургаското СДС има и нелоши местни лидери. Общинският съветник и адвокат Вълчо Чолаков прави впечатление на умерен и уравновесен човек и разбира се добър специалист. Почти същото може да се каже и за сегашния общински лидер Константин Райков, който е една идея по емоционален от Чолаков. Въобще стабилни хора, представляващи все по изчезващата средна класа. Но проблемът не е в тях, а в политиката им.
В Бургас СДС се раздвои. Опита се хем да е с властта и хем малко отстрани да я критикува. Гербаджиите с тяхната праволинейност и политическа непохватност така и не разбраха проблема на своите съюзници. Напротив, искаха от тях само едно, това което искат от всички- тихо послушание и пълно изпълнение на желанията им. И когато СДС плахо пожела да даде име на Летния ни театър и да го кръсти на скоро починалия бургаски бард Пламен Ставрев, не се посвениха да им прекършат крилата. Людиев и армията му от 28 общински съветника се сетиха, че трябвало да се прави обществено обсъждане, че ако се кръсти на Ставрев, други щели да се обидят. Така смазаха синята инициатива. Е, после направиха реверанс на Вълчо Чолаков и компания като го подкрепиха в кампанията му за създаване на паметник на жертвите на комунизма, но само привидно, за пред хората. Няколко дни след решението на общинския съвет, се проведе среща между сегашните врагове-областния Гребенаров и червения лидер Зафиров, придружаван от дузина беловласи старци и паметника тихомълком беше пратен на изчакване, за други, по- спокойни времена. Някак си излезе, че ГЕРБ и БСП ако решат могат да си имат повече думата, отколкото ГЕРБ и СДС. Така де, Борисов е бил член и на партията майка.
Май е крайно време бургаското СДС да разбере, че ГЕРБ не се нуждае от съюзници, а от цялата власт, от всичката власт и че ги ползват само за параван и донорство на специалисти. После стават излишни. Иначе, ако продължават по старому, нищо чудно десните избиратели да започнат да гласуват в червено, а социалистите да останат единствени защитници на свободата на бизнеса.
снимка:burgasnews.com 
Докато двете големи партии в Бургас ГЕРБ и БСП, всяка по своему, се опитват да се задържат върху разклатения от уличните протести, клатушкащ се сал на партийната ни демокрация, докато фронтоваците от СКАТ надуват платната на своята лодка с надежда да стигнат заветните 4 процента, то СДС Бургас май глътна вода и се озова на дъното. Ако "Фердинандова" и "Конт Андрованти" / за незнаещите на тези две улици са централите на БСП и ГЕРБ/ се замерват с искания за оставки и тренират за тежката артилерия-компроматите, то от сградата на "Богориди" освен, че мирише на пици и кебапчета от ресторанта, друго нищо не идва и не се чува. СДС в Бургас боледува от мълчанието си, от липсата на собствена физиономия.
Всъщност бургаското СДС създаде местния ГЕРБ. Кметът Николов беше дълги години лидер на синята партия в града. След като влезе под кожата на Бойко Борисов и получи неговата индулгенция и се пребори за кметския стол, Николов взе със себе си на работа доста видни седесари-заместника си доктор Лорис Мануелян, секретаря на обшината адвоката Божидар Кънчев, бившето пресаташе Веселина Йорданова. Разбира се да не забравяме и емблематичната фигура на заместник- кмета по строителство Костадин Марков, който не стига, че беше натоварен с най-тежкия ресор, но отнесе най-много удари от опозицията. При цялото това "съзвездие" мнозина и до днес се питат кой управлява в бургаската община- ГЕРБ или СДС, преоблякло се в дрехите на Борисовата партия. Труден въпрос с още по труден отговор.
Това не е и толкова странно. В града ни винаги е имало доста на брой десни избиратели. И до днес това се доказва от гласуването в секциите в централната градска част, в старите градски квартали около пристанището и "Александровска". Но какво пък общо имат десните избиратели с партията на Бойко Борисов, която на моменти повече прилича на комсомолско-милиционерска организация, отколкото на партия защитаваща свободния пазар и частната инициатива. Нищо общо.
Бургаското СДС има и нелоши местни лидери. Общинският съветник и адвокат Вълчо Чолаков прави впечатление на умерен и уравновесен човек и разбира се добър специалист. Почти същото може да се каже и за сегашния общински лидер Константин Райков, който е една идея по емоционален от Чолаков. Въобще стабилни хора, представляващи все по изчезващата средна класа. Но проблемът не е в тях, а в политиката им.
В Бургас СДС се раздвои. Опита се хем да е с властта и хем малко отстрани да я критикува. Гербаджиите с тяхната праволинейност и политическа непохватност така и не разбраха проблема на своите съюзници. Напротив, искаха от тях само едно, това което искат от всички- тихо послушание и пълно изпълнение на желанията им. И когато СДС плахо пожела да даде име на Летния ни театър и да го кръсти на скоро починалия бургаски бард Пламен Ставрев, не се посвениха да им прекършат крилата. Людиев и армията му от 28 общински съветника се сетиха, че трябвало да се прави обществено обсъждане, че ако се кръсти на Ставрев, други щели да се обидят. Така смазаха синята инициатива. Е, после направиха реверанс на Вълчо Чолаков и компания като го подкрепиха в кампанията му за създаване на паметник на жертвите на комунизма, но само привидно, за пред хората. Няколко дни след решението на общинския съвет, се проведе среща между сегашните врагове-областния Гребенаров и червения лидер Зафиров, придружаван от дузина беловласи старци и паметника тихомълком беше пратен на изчакване, за други, по- спокойни времена. Някак си излезе, че ГЕРБ и БСП ако решат могат да си имат повече думата, отколкото ГЕРБ и СДС. Така де, Борисов е бил член и на партията майка.
Май е крайно време бургаското СДС да разбере, че ГЕРБ не се нуждае от съюзници, а от цялата власт, от всичката власт и че ги ползват само за параван и донорство на специалисти. После стават излишни. Иначе, ако продължават по старому, нищо чудно десните избиратели да започнат да гласуват в червено, а социалистите да останат единствени защитници на свободата на бизнеса.
снимка:burgasnews.com 
