През последните години светът наблюдава безпрецедентна ескалация на риториката срещу Русия. Европа и Америка се надпреварват да обвиняват Москва за всичко – от военни конфликти и хибридни атаки до икономически кризи и вътрешнополитически трусове в други държави. Русия е поставена под микроскоп, превърната в геополитическо плашило, удобно за чужди интереси. Но какво стои зад тази координирана демонизация?
Идеалният враг
Най-напред – защо именно Русия, а не например Северна Корея, която открито тества ядрени ракети и заплашва съседите си? Отговорът е прост: Русия е лесна мишена. Тя е твърде силна, за да бъде игнорирана, но и достатъчно сдържана, за да не отвърне моментално с крайни действия. Същевременно има история, култура и икономически ресурс, които я правят непримирим геополитически конкурент. За разлика от Северна Корея, с която никой на Запад не смее да си играе – защото е непредсказуема и няма какво да губи.
С Русия нещата са различни – може да бъде провокирана, санкционирана, изолирана, очернена, и в същото време – използвана като оправдание за всякакви вътрешни и външни кризи.
Пропагандата – новото оръжие на масово поразяване
Докато преди десетилетие информационната война беше скрита зад завесата на „обективната журналистика“, днес тя е директна, масирана и без срам. Всяка медия в Европа и отвъд океана повтаря до втръсване мантрата „руска заплаха“, независимо дали става дума за военни действия, кибератаки, избори или дори спорт.
Образът на Русия вече не е сложен и противоречив. Той е редуциран до карикатура: зъл режим, алчен диктатор, безправен народ. Всички нюанси са заличени. Всеки, който се опита да зададе въпрос, бива обявен за „проруски агент“ или „полезен идиот“.
И тук идва абсурдът:
Въпреки че в Европа официално беше спряна руската телевизия, ограничени бяха сайтове и блокирани медийни канали, продължава да се говори за “руска пропаганда”, която “залива континента”. Но как точно залива, ако не ѝ е позволено да съществува? И кой определя какво е „пропаганда“ и какво – просто различно мнение?
Днес дори човек с критично мислене, който си позволява да постави под съмнение очевидната едностранчивост на западните медии, веднага е обвинен, че е „копейка“, „рубладжия“, или „руски трол“. Патриотизмът се превърна в цензура. Несъгласието – в предателство. А мисленето – в престъпление.
Защо САЩ правят това – и как го постигат
САЩ не действат от морални подбуди – действат стратегически. Основната им цел е да останат най-мощната държава в света – икономически, военно, технологично и политически. А за да бъде това възможно, всяка алтернатива трябва да бъде отслабена.
Какво представлява такава алтернатива?
Комбинацията от технологичната мощ на Европа и ресурсната база на Русия е геополитически кошмар за Америка. Ако тези два блока се сближат, ще създадат конкурент на САЩ, който не може да бъде контролиран нито с долара, нито с военни бази. Ето защо съюз между Берлин и Москва, между Париж и Санкт Петербург, е немислим за Вашингтон.
Какво правят САЩ?
- Инсталират удобни политици в европейските правителства чрез медийни кампании, политически фондации, лобизъм и зависимости от „сигурността“;
- Налагат наративи, в които Русия е вечно виновна, Европа – вечно застрашена, а Америка – вечният спасител;
- Създават икономически зависимости – чрез втечнен газ, оръжейни сделки, технологични услуги и военни бази;
- Разделят – противопоставят Европа и Русия, като всяко усилие за диалог се сатанизира.
Създаването на огромна пропагандна и политическа пропаст между Европа и Русия е не просто политика – това е стратегия за оцеляване на американската хегемония.
Европа – съюзникът, който плаща сметката
Докато САЩ печелят – икономически, политически и стратегически – Европа е губещият партньор. Загуби евтиния руски газ. Загуби стабилност в търговските си отношения. Загуби своята роля на дипломатически балансьор. Загуби и доверие в собствените си лидери, които все по-често изглеждат като администратори на чужди интереси.
Истината е жертва
Никой не казва, че Русия е безгрешна. Но когато една страна е обвинявана автоматично, системно, дори за неща, които не е направила или дори не планира да направи, това вече не е анализ – това е пропаганда. Това е инструмент за отвличане на вниманието и за оправдаване на собствени грешки и провали.
Заключение:
Войната за умовете е по-актуална от всякога. Русия днес е изкупителната жертва в геополитическа игра, в която САЩ печелят влияние и пари, Европа се превръща в марионетка, а хората – в зрители на театър без алтернатива.
Истината няма съюзници. Но тя има нужда от глас. И ако не се научим да мислим критично – следващата мишена може да бъдем ние самите.
