Каналджии под носа на държавата: пробойни в охраната на границата
Поредният инцидент с каналджийски автомобил, завършил трагично край езерото Вая в Бургас, поставя сериозни въпроси пред ефективността на охраната на българската граница и координацията между службите. По официални данни, превозното средство е преминало успешно държавната граница и е изминало над 80 километра във вътрешността на страната, преди да бъде преследвано и спряно едва в района на Бургас.
Според изнесената от МВР информация, шофьорът – чужд гражданин – е отказал да се подчини на подадени сигнали, след което органите на реда са поставили шипове, довели до загуба на контрол и падане на автомобила във водоема.
Въпросите, които възникват, са обективни и изискват прозрачни отговори:
– Как е възможно автомобил, натоварен с нелегални мигранти, да премине десетки километри без да бъде засечен от граничните системи за наблюдение?
– Къде е прекъсната връзката между Гранична полиция и другите структури на МВР по трасето?
– Има ли данни за използване на технически средства – дронове, термовизионни системи, камери по пътищата – и ако не, защо?
– По какви критерии е взето решение за използване на шипове при движение с висока скорост в населена зона, което очевидно е довело до фатален инцидент?
Настоящият случай не е изолиран. В последните месеци редица съобщения показват, че маршрутите на каналджийските мрежи минават все по-дълбоко във вътрешността на страната, което говори за системен дефицит в превенцията и оперативната реакция. България разполага със съвременна техника и обучени служители, но практическото ѝ използване поставя съмнения за организационни и управленски слабости.
Редакцията на e-Burgas ще отправи официално запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Министерството на вътрешните работи с искане за предоставяне на:
– оперативния дневник и хронологията на действията по случая;
– заповедите, уреждащи използването на физическа принуда и спиращи устройства;
– налични видеозаписи и радиокомуникация между екипите;
– данни за използваните технически средства при проследяването.
Целта не е обвинение, а обществен контрол върху начина, по който държавата изпълнява основното си задължение – защита на границата и сигурността на гражданите.
Без яснота и отговорност подобни инциденти ще продължат да се представят като „нещастен случай“, докато всъщност отразяват по-дълбоки структурни проблеми. България има право да знае защо въоръжени и финансирани служби позволяват на каналджийски мрежи да действат безнаказано на стотици километри от граничната линия.
