Половината от работодателите в България биха запазили дистанционните форми на работа и след като отпаднат противоепидемичните мерки, показва проучване на Българската стопанска камара.
Половината работодатели възнамеряват да продължат прилагането на дистанционните форми на заетост и след отпадане на извънредните противоепидемични мерки, а други 22% се колебаят. Едва 6% от анкетираните са категорични, че ще се откажат от „хоум офиса“ като начин на организиране на работния процес. 90% от анкетираните пък прилагат смесена форма на работа - от дома или от офиса, а друга част от бизнеса организира служителите си в определени дни от седмицата да работят от разстояние, а в останалите присъствено.
Проучването показва още, че въпреки широкото прилагане на дистанционната заетост, съществува непознаване на правата и задълженията на работодателите и служителите при работа от разстояние. Оказва се, че най-често дистанционната заетост се прилага за административния персонал, ръководители, специалисти продажби и маркетинг, финансово-счетоводни специалисти, ИКТ специалисти и персонал, обслужващ клиенти. Относително редки са случаите за надомна заетост на техници, инженери и приложни специалисти, а за персонала, осигуряващ охрана и сигурност, тази форма на заетост е неприложима.
Регламентирането на изискванията и правилата за работа от разстояние в допълнителните споразумения със служителите и обезпечаването на работните места у дома с необходимата техника са трудности, с които се сблъсква всеки трети работодател или 33,3% от запитаните.
За 11% от работодателите проблем е разпределението на работата, възлагането и делегирането на задачи, както и забавянето в сроковете за изпълнение. Същия процент не са се сблъсквали със затруднения при прилагането на дистанционна работа, а едва 6% виждат проблем по отношение обучението на служителите, сочат още данните на стопанската камара.
Намаляването на режийните разходи със 72% и създаването на гъвкави форми на труд са най-големите позитиви на дистанционната работа, според участниците в анкетата. На следващо място се нареждат привличането на млади служители, предпочитащи този тип работа (28%) и нарастването на ефикасността и производителността на труда (22%).
Анкетираните не смятат, че „хоум офисът“ увеличава обема на работа на служителите, а други 28% са на противоположното мнение. 22% се затрудняват да преценят. Смесването на работата и личния живот, както и влиянието на разсейващи фактори и неустойчива концентрация върху работата са най-честите причини у служителите да се създава усещане, че „хоум офисът“ увеличава обема на тяхната работа (72-78%).
На следващо място са неумението за управление на времето (44%) и липсата на опит и култура за работа в дигитална среда (33%).
