Изящна словесност, сътворена от приморски поети прозвуча от сцената читалище „Самообразование – 1919“ в предколедните дни. Поетичните послания на творците Петко Ропотамски, Стоян Налбантов и Стоян Ставракиев бяха представени от рецитаторите Люба Желева и Мария Колева, които предадоха емоцията на авторите до най-малкия детайл.
Поетът Петко Ропотамски се обърна към публиката с изповедно стихотворение:
”Да нося слънцето в очите си,
Роден съм тук на тоя бряг.
Морето с простор във вълните си,
дари ме, но не съм моряк!
За този южен полуостров,
съм вързан с пъпната си връв,
С най-просто име Петко Костов,
със първите не тръгна пръв.
Възможностите са ми малки,
да стигат стръмни върхове,
остават си сами и жалки-
безволеви и врагове.
Обичам дъждове раздухани
от тъжно бързащи гърди.
Работник съм, но без напукани
ръце, от нежност,може би.
Набрала болка денонощно,
лекувам с остаряла длан,
със песни, работа и още
с копнеж по пътя извървян.
Ако ви трябва още нещо,
по-точно да се разбере,
потърсете го, но много вещо,
дълбоко в мойте стихове.”
Така поетът се описа пред множеството, уважило поетите и празника им.
Другият словесен майстор, който бе аплодиран, е историкът – поет Стоян Налбантов. Той е автор на стихосбирките „Агиологични послания от Южното Българско Черноморие“, „Петият сезон“, „Понтийски послания от Приморско“, „Стихове за Приморско – съвременна българска поезия“, „Стихове от Приморско“ и др. След като неговите стихове прозвучаха от сцената, Стоян Налбантов отправи поздравления към екипа на Община Приморско и благодари за стремежа да създава благоприятна среда за живот и развитие на младите приморчани. „В Приморско има много духовити хора, само трябва да бъдат забелязани“, призова той.
На Петко Ропотамски, Стоян Налбантов и посмъртно на Стоян Ставракиев, чиито стихове също прозвучаха на музикално-поетичната вечер, бяха връчени дипломи. Отличието на Ставракиев получи дъщерята на поета- Ваня Ставракиева.
