Съдът на ЕС обяви: гей бракът, сключен в друга държава, е задължителен за признаване — но не и за обществото
ЕБургас – коментар
Решението на Съда на Европейския съюз, че всяка държава членка е задължена да признае еднополов брак, сключен в друга страна от ЕС, падна като юридическа бомба в държави, където подобни бракове не са легални. И макар съдът да не принуждава страните да въвеждат еднополови бракове в собственото си право, ефектът е ясен: националното законодателство отново е изтиквано в ъгъла от презумпцията, че „европейското“ стои над всичко.
Това не е просто техническо решение. Това е политически сигнал — силен, категоричен и направо отекващ: суверенитетът на държавите членки може да бъде преначертан, когато темата е идеологически приоритет за Брюксел.
Случаят започна от Полша, където двама полски граждани се опитаха да регистрират сключения си в Германия еднополов брак. Полските власти отказаха — Съдът на ЕС каза „нямате право да отказвате“. И тук вече става ясно, че не говорим за отделен казус, а за нова рамка, която ще засегне страните от ЕС „по подразбиране“.
Какво следва?
Следва всички държави, включително България, да признават тези бракове във всички административни процеси — независимо какво пише в собствените им закони. Това засяга право на пребиваване, социални услуги, здравни процедури, семейни документи, наследяване, данъчно третиране. От едната страна стои правото на свободно движение; от другата — законодателството и обществените нагласи на отделните държави.
И да, европейското право стои над националното — но когато въпросът засяга дефиницията за семейство, за повечето общества това не е сух юридически спор, а фундамент на култура, традиции и ценности. Точно там решението удря най-силно.
Истината е простичка:
ЕС не казва „въвеждайте еднополови бракове“.
Но казва:
„Какво признавате като брак в собствената си държава, вече не го определяте само вие.“
А това, за мнозина, е прекрачване на границата.
И тук идва неудобният въпрос:
Кога решението е за защита на права и кога се превръща в оръдие за натиск?
И още — ако съдът може да разпореди признание на брак, който националното право не допуска, къде свършва принципът на свободното движение и къде започва подмяната на вътрешния правов ред?
За България това решение тепърва ще създава напрежение. Страната няма легализиран еднополов брак и няма обществен консенсус за такъв. Но оттук нататък администрацията е задължена да третира еднополовите бракове, сключени в чужбина, като валидни.
Решението на СЕС не е просто юридическа норма. То е политическо послание с далеч по-широки последици:
в Европа вече не е толкова важно какво пише в законите ти — важно е какво мисли съдът в Люксембург.
А това поставя държавите с консервативни правни системи в директен сблъсък с наднационална идеология, която не пита, а нарежда.