Бургас отново осъмна с остра и задушлива миризма, която предизвика безпокойство сред гражданите. Миризмата, напомняща на развалени яйца и гнило зеле, не е просто неприятна – тя е индикатор за изключително токсични и опасни химични съединения, сред които сероводород (H₂S) и меркаптани (тиоли).
Какво представлява H₂S и защо е опасен?
Сероводородът (H₂S) е безцветен, силно токсичен и корозивен газ с характерна миризма на развалени яйца. Среща се естествено в т.нар. „кисел нефт“ (sour crude) и се отделя при:
- Добив и транспорт на нефт и природен газ
- Съхранение на нефтопродукти
- Рафиниране – при дестилация и хидрообработка
Основни рискове от H₂S:
- Изключително токсичен – концентрации от 50–100 ppm могат да причинят сериозни здравословни проблеми, включително респираторна парализа.
- Притъпява обонянието – при по-високи концентрации човек не усеща миризмата, което води до неусетно отравяне.
- Корозивен – при контакт с вода образува сярна киселина, която разяжда металите и съоръженията.
Какво представляват меркаптаните?
Меркаптани (или тиоли) са органични съединения със сулфхидрилна група (–SH). Те са:
- Изключително миризливи – дори концентрации под 1 ppm се усещат от човешкото обоняние.
- Природно срещани – в нефт, природен газ и гниеща органична материя.
- Промишлено използвани – за денатуриране на газове, производство на химикали, инсектициди и др.
Рискове от меркаптани:
- Токсични и дразнещи
- Силно корозивни при наличие на влага
- Реактивни – могат да образуват експлозивни смеси с въздуха
Как се отстраняват H₂S и меркаптани от нефтопродукти?
Методи за премахване на H₂S:
- Химически реактиви (напр. триазини, железни соли, амини)
- Газоочистващи инсталации (напр. Claus процес)
- Физически методи – сепарация, декантация, парен стрипинг
Методи за „опресняване“ на нефт от меркаптани:
- Merox процес – окисление на меркаптани до дисулфиди
- Алкална промивка – с натриева основа и кислород
- Каталитична обработка
Какво се случва реално в Бургаския залив?
Според информация от мястото на събитието, миризмата идва от прехвърляне на нефт между кораби – операция, която включва т.нар. инертни газове, използвани за обезопасяване на празни танкове. Обикновено тези газове (вкл. и H₂S) запълват празното пространство в танковете, за да понижат съдържанието на кислород под 5% и да предотвратят възпламеняване.
Когато започне прехвърляне на гориво, тези газове се изпускат в атмосферата, за да освободят обем. Ако това се прави без контрол, опасни концентрации от H₂S и меркаптани могат да попаднат директно в околната среда.
Недопустима практика в гъсто населен район
Подобни операции би следвало да се извършват далеч от брега – поне на 100 морски мили навътре, а не в самия Бургаски залив. В страни като Холандия това би довело до незабавни арести и съдебни процедури, докато у нас институциите мълчат.
РИОСВ не е взела видими мерки, а измервателните станции, според сигнали от граждани, не отчитат коректно или изобщо не регистрират повишените нива на замърсяване. Това е ясен признак за корупционна практика и безхаберие на институционално ниво.
Какво трябва да се направи незабавно?
- ✅ Независими лаборатории да вземат проби от въздуха и околната среда
- ✅ РИОСВ и МОСВ да бъдат уведомени със спешен сигнал
- ✅ Забрана за подобни операции в близост до населени места
- ✅ Прозрачност при докладване на емисии и достъп до данните в реално време
- ✅ Търсене на отговорност от операторите на кораби и съответните длъжностни лица
Миризмата, която усещаме, не е просто неудобство – това е химическа аларма, която ни казва, че здравето ни е под заплаха. H₂S и меркаптаните са тихи убийци – токсични, невидими и пренебрегвани. Сега е моментът да настояваме за отговорност, контрол и действия – преди следващият дъх да не е последният.
