Родени:
Димитър Драгиев (1869 – 1943) - български политик
Добри Даскалов (1882 – 1912) - български революционер
Георги Спасов (1953 – 1891) - български композитор
Екатерина Савова-Ненова (1901 – 1980) - българска художничка
Йоанна Савойска (1907 – 2000) - българска царица
Никола Мирчев (1921 – 1973) - български художник
Стефан Кожухаров (1934 – 2000) - български учен
Снежина Гогова (1937) - български езиковед
Юрий Ангелов (1949) - български актьор
Димитър Ганев (1954) - български актьор
Мария Петрова (1975) - българска състезателка по художествена гимнастика
Мария Петрова е бивша българска състезателка по художествена гимнастика, многократна световна и европейска шампионка.
Съпруга на бившия вратар на Националният отбор по футбол и настоящ ръководител на Българския Футболен Съюз (БФС) Борислав Михайлов.
Родена е в Пловдив на 13 ноември 1975 г. Започва да тренира на петгодишна възраст в АФД Тракия. Състезава се до 1996 г.
На първото световно първенство, на което участва, печели второ място в отборното класиране.
Носител на световната купа и златна медалистка на лента и обръч Малага 1993 г.
Мария Петрова е трикратна абсолютна световна шампионка от първенствата през Аликанте (1993), Париж (1994) и Виена (1995) със старши треньор Нешка Робева. Абсолютна световна вицешампионка и сребърна медалистка на бухалки от световното първенство в Брюксел (1992), носителка на бронзови медали на топка и обръч от същото състезание.
Два пъти е абсолютна европейска шампионка в Щутгарт (1992) и Солун (1994).
Печели две пети места от Олимпийските игри в Барселона (1992) и в Атланта (1996).
Носителка на сребърен медал на топка и бронзов на бухалки от световното първенство в Будапеща през 1996.
Мария Петрова е съпруга на легендарния вратар на българския национален отбор по футбол Боби Михайлов, от когото има дъщеря Елинор (1999).
Гимнастичката приема децата от първия брак на Борислав - Бисера (1982) и Николай (1988).
Михаела Дановска (1979) - българска и германска художничка
Починали:
Сава Филаретов (1825 – 1863) - български просветен деец и общественик
Сава Вълчев Филаретов (20 октомври 1825 - 13 ноември 1863) е изтъкнат български просветен деец и общественик от Възраждането.
Сава Филаретов е роден на 20 октомври 1825 г. в будното сливенско село Жеравна.
От 1843 г. до 1848 г. учителства в Шумен. Получава по-високо образование в гръцкото училище в Куручешме, Цариград, сетне в Одеската гимназия (1849—1852 г.), а след това завършва и Московския университет.
Завръща се в България и започва работа като учител в София, където отваря първото девическо училище. Филаретов развива активна обществена дейност, участва в църковно-националната борба, сътрудничи на български и руски списания и вестници.
Привлякъл с активността си вниманието на османските власти през 1861 г. Филаретов е принуден да напусне София и заминава за Русия. Още същата година успява да се върне в България като секретар на руското консулство в Одрин.
Умира от туберкулоза в Кайро.
Димитър Подвързачов (1881 – 1937) - български писател
Събития:
1912 г. — Балканската война: Българските войски влизат в Дедеагач.
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дедеагач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават Дедеагач. Следвайки движението на корпуса на Явер паша Танев насочва войските обратно в Софлу, а в Дедеагач оставя около 150 опълченци. На 13 ноември и основните български сили - Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев влизат в града. По Лондонския мир от 17 (30) май 1913 г. градът е отстъпен на победителите. По време на Междусъюзническата война на 28 и 29 юни гръцката флота бомбардира града, а на 12 юли 1913 г. гръцки войски окупират Дедеагач. По подписания на 28 юли (10 август) 1913 г. Букурещки мирен договор между България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, цяла Беломорска Тракия заедно с Дедеагач става част от държавната територия на България.
След включването на България в Първата световна война в октомври 1915 г. градът е бомбардиран от британския флот.
На 1.Х.1919 над 20 000 българи се събират на протестен митинг в града срещу заплахата за откъсване от България, но с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. управлението на Беломорска Тракия се поема от Антантата. Според преброяването, извършено от френските военни власти през 1920 година, градът има 7222 жители, от които 3900 българи, 2500 гърци, 512 арменци, 165 евреи, 195 турци.
Материали и снимки: bg.wikipedia.
Мария Петрова (1975) - българска състезателка по художествена гимнастика
Мария Петрова е бивша българска състезателка по художествена гимнастика, многократна световна и европейска шампионка.
Съпруга на бившия вратар на Националният отбор по футбол и настоящ ръководител на Българския Футболен Съюз (БФС) Борислав Михайлов.
Родена е в Пловдив на 13 ноември 1975 г. Започва да тренира на петгодишна възраст в АФД Тракия. Състезава се до 1996 г.
На първото световно първенство, на което участва, печели второ място в отборното класиране.
Носител на световната купа и златна медалистка на лента и обръч Малага 1993 г.
Мария Петрова е трикратна абсолютна световна шампионка от първенствата през Аликанте (1993), Париж (1994) и Виена (1995) със старши треньор Нешка Робева. Абсолютна световна вицешампионка и сребърна медалистка на бухалки от световното първенство в Брюксел (1992), носителка на бронзови медали на топка и обръч от същото състезание.
Два пъти е абсолютна европейска шампионка в Щутгарт (1992) и Солун (1994).
Печели две пети места от Олимпийските игри в Барселона (1992) и в Атланта (1996).
Носителка на сребърен медал на топка и бронзов на бухалки от световното първенство в Будапеща през 1996.
Мария Петрова е съпруга на легендарния вратар на българския национален отбор по футбол Боби Михайлов, от когото има дъщеря Елинор (1999).
Гимнастичката приема децата от първия брак на Борислав - Бисера (1982) и Николай (1988).
Михаела Дановска (1979) - българска и германска художничка
Починали:
Сава Филаретов (1825 – 1863) - български просветен деец и общественик
Сава Вълчев Филаретов (20 октомври 1825 - 13 ноември 1863) е изтъкнат български просветен деец и общественик от Възраждането.
Сава Филаретов е роден на 20 октомври 1825 г. в будното сливенско село Жеравна.
От 1843 г. до 1848 г. учителства в Шумен. Получава по-високо образование в гръцкото училище в Куручешме, Цариград, сетне в Одеската гимназия (1849—1852 г.), а след това завършва и Московския университет.
Завръща се в България и започва работа като учител в София, където отваря първото девическо училище. Филаретов развива активна обществена дейност, участва в църковно-националната борба, сътрудничи на български и руски списания и вестници.
Привлякъл с активността си вниманието на османските власти през 1861 г. Филаретов е принуден да напусне София и заминава за Русия. Още същата година успява да се върне в България като секретар на руското консулство в Одрин.
Умира от туберкулоза в Кайро.
Димитър Подвързачов (1881 – 1937) - български писател
Събития:
1912 г. — Балканската война: Българските войски влизат в Дедеагач.
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дедеагач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават Дедеагач. Следвайки движението на корпуса на Явер паша Танев насочва войските обратно в Софлу, а в Дедеагач оставя около 150 опълченци. На 13 ноември и основните български сили - Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев влизат в града. По Лондонския мир от 17 (30) май 1913 г. градът е отстъпен на победителите. По време на Междусъюзническата война на 28 и 29 юни гръцката флота бомбардира града, а на 12 юли 1913 г. гръцки войски окупират Дедеагач. По подписания на 28 юли (10 август) 1913 г. Букурещки мирен договор между България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, цяла Беломорска Тракия заедно с Дедеагач става част от държавната територия на България.
След включването на България в Първата световна война в октомври 1915 г. градът е бомбардиран от британския флот.
На 1.Х.1919 над 20 000 българи се събират на протестен митинг в града срещу заплахата за откъсване от България, но с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. управлението на Беломорска Тракия се поема от Антантата. Според преброяването, извършено от френските военни власти през 1920 година, градът има 7222 жители, от които 3900 българи, 2500 гърци, 512 арменци, 165 евреи, 195 турци.
Материали и снимки: bg.wikipedia. 
