Демокрацията не е просто дума от учебника по история. Тя е начин на мислене, в който властта принадлежи на хората, а не на онези, които говорят от тяхно име. В основата ѝ стоят три прости принципа – свобода, избор и отговорност. Но когато тези думи започнат да звучат кухо, демокрацията се превръща в театър с готов сценарий и предрешен резултат.
Същността – не управниците, а управляваните
В истинската демокрация гражданинът не е зрител, а участник. Той има право да знае, да пита и да не се съгласява. Управляващите са само временни изпълнители на обществената воля. Когато обратното стане факт – когато хората се страхуват да изразят мнение, а политиците решават вместо тях – демокрацията вече е само фасада.
Свободата не се дава – упражнява се
Свободата не е подарък от властта, а право, което гражданите защитават всеки ден. Тя означава не само да можеш да говориш, а и да бъдеш чут. Когато медиите мълчат, когато критиката се нарича „реч на омразата“, а различното мнение се трие от платформите – тогава свободата е само декорация.
Изборът не е бюлетина – той е отговорност
Гласуването не е ритуал веднъж на четири години. То е процес, който продължава – чрез участие, контрол и реакция.
Демокрацията не свършва след изборите, тя започва оттам.
Ако обществото не следи, не пита и не изисква, управляващите започват да се държат като собственици на властта.
Когато демокрацията се подмени
Днес все по-често чуваме думи като „неизбежно“, „общо решение“, „европейска солидарност“. Това са фрази, които звучат добре, но крият нещо друго – отказ от право на избор.
Когато една власт решава вместо народа, без да го пита, тя вече не е демокрация, а управление чрез съгласие по принуда.
Истинската демокрация не се страхува от несъгласие – тя живее от него.
Какво трябва да се случва в една демокрация
- Решенията се обсъждат, не се налагат. Политическата власт е длъжна да обяснява и убеждава, а не да заповядва.
- Медиите служат на обществото, не на властта. Свободата на информация е кислородът на демокрацията.
- Гражданите контролират институциите. Не обратно.
- Идеите се сблъскват, но хората не се мразят. Плурализмът е сила, не заплаха.
- Законът е над всички, без изключения. Истинската демокрация няма „недосегаеми“.
Демокрацията не умира от диктатори. Умира, когато хората престанат да я защитават.
Когато мълчанието се превърне в навик, а безразличието – в удобство, идва ред на онези, които решават вместо нас.
И тогава остава само името – „демокрация“ – без смисъла, който някога имаше.
