Все по-често решенията в Европейския съюз се представят като „общи“, но се взимат без обществен дебат и без възможност за отказ. Новите политики – от общия дълг за Украйна, през миграционните квоти, до зеления преход – се спускат от Брюксел като заповеди, които всички държави-членки трябва да приемат безропотно.
Това вече не прилича на демокрация, а на модерен авторитаризъм, облечен в бюрократичен език и красиви лозунги.
От представителство към принуда
Европейските граждани все по-рядко участват в решения, които засягат пряко живота им. Вместо това, малка група комисари и технократи решава кое е „европейски правилно“ и кое не. Националните парламенти формално гласуват, но реално нямат избор – решенията вече са взети на друго ниво.
Референдуми се избягват, а когато някой народ гласува „неправилно“, гласуването просто се повтаря, докато резултатът стане „приемлив“. Така се руши самата идея за суверенна воля на гражданите.
Разделена Европа под един глас
В рамките на ЕС живеят десетки нации, култури и ценностни системи. Нормално е те да не споделят една и съща политика. Но днес несъгласието вече не се толерира – който поставя под въпрос официалната линия, бива заклеймяван като „популист“, „проруски“ или „антиевропейски“.
Тази морализаторска цензура замества диалога с натиск. Европа уж проповядва плурализъм, но вътре в себе си го задушава.
Когато „солидарността“ става задължение
Общият дълг за Украйна е само последният пример. Решение, което натоварва всички държави с финансови и политически последици, беше прието без обществено обсъждане и без да се чуе гласът на хората.
Така солидарността вече не е акт на съпричастност, а административна заповед. Който не е съгласен – просто не разбира „европейските ценности“.
Новият авторитаризъм: с костюм, не с униформа
Днешната власт не крещи и не строява. Тя регулира, санкционира и „насочва“. Решенията идват не от танкове, а от регламенти, директиви и фондове. И точно затова е по-опасна – изглежда цивилизована, но действа по същия принцип: подчинение вместо участие.
Това е авторитаризъм от нов тип – без диктатор, но с перманентна липса на избор.
България между приемане и отказ
България вече усеща този натиск. Влизането в еврозоната, общите заеми, миграционните пактове – всичко това се поднася като „неизбежност“. Но демокрацията не е процес на неизбежност, а на избор.
Ако един народ не може да каже „не“, значи вече не е свободен.
Европейският съюз беше създаден, за да обедини свободни нации, а не да ги превърне в провинции на един централен апарат. Когато обществата не бъдат питани, а им се нарежда, това вече не е интеграция – това е управлявана лоялност.
И ако някой още вярва, че мълчанието е европейска добродетел, скоро ще разбере, че то е просто новата форма на подчинение.
