Решението на управляващите от ГЕРБ да не се откажат от увеличаването на данъка върху дивидентите предизвика сериозно напрежение в бизнес средите. Докато правителството твърди, че това е стъпка към по-справедливо разпределение на тежестите, експерти и предприемачи предупреждават, че подобен ход може да подкопае икономическата стабилност в най-неподходящия момент – точно преди приемането на България в еврозоната.
Факт е, че страната вече формално покрива критериите за членство – стабилен лев, нисък държавен дълг и контролирана инфлация. Но пътят към еврото не свършва с цифрите в таблиците на Европейската комисия. Най-важното условие е доверието – както на инвеститорите, така и на партньорите в ЕС. А именно това доверие може да се разклати, ако бизнесът бъде ударен по джоба в името на краткосрочни бюджетни цели.
Българската икономика не се движи от държавната администрация, а от частния сектор. Точно той създава добавената стойност, която пълни бюджета, от който после се плащат заплати, пенсии и социални програми. И когато натовариш прекомерно този сектор – било с данъци, било с регулации или бюрокрация – всичко надолу започва да се руши.
Истината е, че в България проблемът не е недостигът на приходи, а раздуването на разходите. През последните години администрацията расте с темпове, които нямат икономическа логика. Част от тези назначения са направени не за ефективност, а за политически комфорт – за гарантирани гласове. И докато една част от обществото живее от държавния бюджет, другата се задъхва, за да го напълни.
Вместо да се търси спасение в данъчното облагане на предприемачите, далеч по-здравословният подход е оптимизация на държавния апарат – дигитализация, намаляване на дублиращи структури, и прекратяване на практиката държавата да бъде работодател на излишни служители.
България може да влезе в еврозоната – но само ако докаже, че разбира икономическата дисциплина не като повишаване на данъците, а като разумно управление на ресурсите.
Без стабилен и силен бизнес няма еврозона. И ако политиците не го осъзнаят навреме, цената ще я платят всички – не само предприемачите, а и самата държава, която ще остане без гръбнак.
