Родени:
Александър Божинов (1878 – 1968) - български художник
Стоян Романски (1882 – 1959) - български езиковед
Иван Абаджиев (1884 - ?) - български офицер
Владимир Стойчев (1892 – 1990) - български военен
Крум Кюлявков (1893 – 1955) - български писател
Никола Недков (1897 – 1955) - български лекар
Иван Башев (1916 – 1971) - български политик
Винчо Христов (1918 – 1943) - български партизанин
Славе Македонски (1931 – 2002) - български писател
Веселин Искърски (1933 – 1995) - български журналист
Чудомир Начев (1936 – 2005) - български лекар
Христо Проданов (1943 – 1984) - български алпинист
Любен Чаталов (1950) - български актьор
Светла Златева (1952) - българска лекоатлетка
Валери Цеков (1960) - български политик
Иван Маринов – Маслара (1964) - български футболист
Милена Славова (1966) - пънк/рок певица
Владимир Колев (1972) - български футболист
[caption id="attachment_64564" align="alignleft" width="300"]
снимка: webcafe[/caption]
Йордан Йовчев (1973) - български гимнастик
Йордан Йовчев Йовчев е български гимнастик.
Йордан Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. в град Пловдив. Възпитаник е на Спортното училище в Пловдив.
Участва на шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 г. Така той става първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта. От декември 2008 е председател на българската федерация по спортна гимнастика. През 2012 е знаменосец на България на Олимпийските игри в Лондон и се класира на седмо място във финала на халки.
Йордан Йовчев е най-успелият български гимнастик. В кариерата си има четири олимпийски медала — един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г.
На олимпийските игри в Атина Йовчев спечелва сребърен медал, като незаслужено златният му е отнет. Съдиите присъждат златното отличие на гръка Димостенис Тамбакос, въпреки че Йовчев се представя по-добре от представителя на домакините - (такова поведение е характерно за всички съдийски колегии и се състои в толериране на представителите на домакините на спортните прояви по цял свят
). Тогава трети става една легенда в спорта, името му е – Юри Чеки. Прякорът му е „Властелинът на пръстените“ /халките/ заради 15-те му златни и 7 бронзови медали от големи състезания. По време на награждаването обаче се случва сцена, която организаторите не предполагат: когато отиват към публиката, Юри Чеки хваща ръката на Йовчев и я вдига победоносно пред публиката, с което посочва еднозначно, че Йордан Йовчев е номер 1. Псевдо-шампионът грък остава изолиран встрани, като Юри Чеки умишлено го игнорира и не пожелава да го прегърне.
Малко след олимпиадата в Лондон през 2012 година Йордан Йовчев заяви, че слага край на състезателната си кариера. Със специален бенефисен спектакъл „Пътят" най-успелият български гимнастик сложи край на своята състезателна кариера. Събитието се проведе в зала „Арена Армеец" на 23.02.2013 г. с финансовата подкрепа на Корпоративна търговска банка и ЗАД "Виктория". В шоуто публиката се наслади на майсторските изпълнения на Йордан Йовчев на успоредка, висилка и превърналите се вече в символ на професионалния му път халки. На сцената излязоха още ансамбълът по художествена гимнастика, трупата на Нешка Робева, националите по спортна гимнастика и аеробика, както и най-добрите ни акробати и състезатели по скачане на батут. За да подкрепят Йордан Йовчев специално за бенефиса пристигнаха и легендите в гимнастиката - Юри Кеки и Игор Касина. Сред официалните гости, присъстващи на събитието, се отличиха големите имена в българския спорт Любо Ганев, Валентин Йорданов, Тереза Маринова и Константин Папазов.
През изминалата година, като участник в XXX летни Олимпийски игри в Лондон, 39-годишният Йовчев отбеляза и друг рекорд и остана в историята като единствения български спортист взел участие в шест олимпиади по време на спортната си кариера.
Жельо Желев (1987) - български футболист
Починали:
Ташко Цветков (? – 1905) - български революционер
Карло Хошек (? – 1907) - чешки и български революционер
Авксентий Пелагонийски (1850 – 1919) - български духовник
Елена Грънчарова (1842 – 1923) - българска революционерка
Гаврил Занетов (1863 – 1934) - български юрист
Борис Иванов (1879 – 1942) - български ботаник
[caption id="attachment_64563" align="alignleft" width="150"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Георги Попаянов (1881 – 1951) - български революционер
Георги Стойчев Попаянов (изписване преди 1945 година Георги попъ Аяновъ) с псевдоними Пожарски и Пожаревски е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е и известен етнограф.
Георги Попаянов е роден през 1881 година в село Дерекьой, Лозенградско. Син е на поп Стойчо Аянов. Той завършва гимназията в Одрин, след което учителства в Малко Търново. Участва в подготовката за въстание. Георги Попаянов е един от последните секретари на революционния комитет в този град. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет и се завръща в Османската империя като учител в Одринската гимназия.
След Младотурската революция през 1908 година ВМОРО се легализира. През септември 1908 г. се провежда конгрес на организацията в Одрин. Избира се ново окръжно Боево тяло в което е включен и Попаянов. Пунктов началник е в Алан кайряк.
Установява се в Анхиало, България. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, под командването на роднината си Димитър Аянов. Носител е на сребърен медал „За заслуга“.
След окончателното прогонване на българите от Източна Тракия, той се установява в Бургас. Попаянов започва да се занимава с въпросите на историята от най-ранна възраст, но се активизира след 1923 г., когато изцяло се съсредоточава върху историята на Източна Тракия.
Той обикаля България и издирва тракийски преселници и бежанци. Попаянов написва две книги за Източна Тракия: „Странджа. Етнографски, географски и исторически проучвания“ и „Малко Търново и неговата окрайнина. Антропо-географски и исторически проучвания“. Събирач е на археологически, исторически, стопански, икономически, културни и фолклорни материали. Автор е на много публикации.
Мила Павлова (1928 – 1963) - българска актриса
Димитър Табаков (1879 – 1973) - български математик
Георги Наджаков (1897 – 1981) - български физик
Димитър Грива (1914 – 1994) - български композитор
Събития:
1861 г. — Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на заточение Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
1921 г. — С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба в Българската армия и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.
1940 г. — Открито е 25-ото Обикновено Народно събрание.
1942 г. — Втората световна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския кораб Струма, превозващ 778 български евреи бежанци към Палестина.
1945 г. — Втората световна война: Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската операция.
1962 г. — Закрито е 29-ото Обикновено Народно събрание.
1984 г. — Дяволският мост (Ардино) на река Арда близо до град Ардино е обявен за паметник на културата.
1984 г. — Започва дипломатическото сътрудничество на Камерун с България.
[caption id="attachment_64562" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1992 г. — Създаден е Национален парк Рила с обща площ 107 924 хектара.
Национален парк "Рила" е разположен в Рила планина, в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината: Източен, Среден, Югозападен и Североизточен. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в страната и на Балканския полуостров - Мусала (2925 м.).
Общата площ на парка е 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади.
На 24 февруари 1992 г. паркът е обявен за народен - с цел да се запазят естествени комплекси и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. Тук са обхванати най-защитените от въздействието на човешката дейност части от планината.
На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален, с площ 81 046,0 ха. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк "Рилски манастир".
В парка са включени 4 резервата - "Парангалица", обявен през 1933 г., "Централен Рилски резерват", "Ибър" и "Скакавица". Те са защитени територии от първа категория, които са образци от естествени екосистеми, с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.
Резерватите в парка са част от развитието на мрежата на представителни за България и Европа екосистеми.
2004 г. — Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.
2013 г. - Митрополит Неофит избран за Патриарх на Българската църква
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: webcafe[/caption]
Йордан Йовчев (1973) - български гимнастик
Йордан Йовчев Йовчев е български гимнастик.
Йордан Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. в град Пловдив. Възпитаник е на Спортното училище в Пловдив.
Участва на шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 г. Така той става първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта. От декември 2008 е председател на българската федерация по спортна гимнастика. През 2012 е знаменосец на България на Олимпийските игри в Лондон и се класира на седмо място във финала на халки.
Йордан Йовчев е най-успелият български гимнастик. В кариерата си има четири олимпийски медала — един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г.
На олимпийските игри в Атина Йовчев спечелва сребърен медал, като незаслужено златният му е отнет. Съдиите присъждат златното отличие на гръка Димостенис Тамбакос, въпреки че Йовчев се представя по-добре от представителя на домакините - (такова поведение е характерно за всички съдийски колегии и се състои в толериране на представителите на домакините на спортните прояви по цял свят). Тогава трети става една легенда в спорта, името му е – Юри Чеки. Прякорът му е „Властелинът на пръстените“ /халките/ заради 15-те му златни и 7 бронзови медали от големи състезания. По време на награждаването обаче се случва сцена, която организаторите не предполагат: когато отиват към публиката, Юри Чеки хваща ръката на Йовчев и я вдига победоносно пред публиката, с което посочва еднозначно, че Йордан Йовчев е номер 1. Псевдо-шампионът грък остава изолиран встрани, като Юри Чеки умишлено го игнорира и не пожелава да го прегърне.
Малко след олимпиадата в Лондон през 2012 година Йордан Йовчев заяви, че слага край на състезателната си кариера. Със специален бенефисен спектакъл „Пътят" най-успелият български гимнастик сложи край на своята състезателна кариера. Събитието се проведе в зала „Арена Армеец" на 23.02.2013 г. с финансовата подкрепа на Корпоративна търговска банка и ЗАД "Виктория". В шоуто публиката се наслади на майсторските изпълнения на Йордан Йовчев на успоредка, висилка и превърналите се вече в символ на професионалния му път халки. На сцената излязоха още ансамбълът по художествена гимнастика, трупата на Нешка Робева, националите по спортна гимнастика и аеробика, както и най-добрите ни акробати и състезатели по скачане на батут. За да подкрепят Йордан Йовчев специално за бенефиса пристигнаха и легендите в гимнастиката - Юри Кеки и Игор Касина. Сред официалните гости, присъстващи на събитието, се отличиха големите имена в българския спорт Любо Ганев, Валентин Йорданов, Тереза Маринова и Константин Папазов.
През изминалата година, като участник в XXX летни Олимпийски игри в Лондон, 39-годишният Йовчев отбеляза и друг рекорд и остана в историята като единствения български спортист взел участие в шест олимпиади по време на спортната си кариера.
Жельо Желев (1987) - български футболист
Починали:
Ташко Цветков (? – 1905) - български революционер
Карло Хошек (? – 1907) - чешки и български революционер
Авксентий Пелагонийски (1850 – 1919) - български духовник
Елена Грънчарова (1842 – 1923) - българска революционерка
Гаврил Занетов (1863 – 1934) - български юрист
Борис Иванов (1879 – 1942) - български ботаник
[caption id="attachment_64563" align="alignleft" width="150"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1992 г. — Създаден е Национален парк Рила с обща площ 107 924 хектара.
Национален парк "Рила" е разположен в Рила планина, в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината: Източен, Среден, Югозападен и Североизточен. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в страната и на Балканския полуостров - Мусала (2925 м.).
Общата площ на парка е 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади.
На 24 февруари 1992 г. паркът е обявен за народен - с цел да се запазят естествени комплекси и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. Тук са обхванати най-защитените от въздействието на човешката дейност части от планината.
На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален, с площ 81 046,0 ха. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк "Рилски манастир".
В парка са включени 4 резервата - "Парангалица", обявен през 1933 г., "Централен Рилски резерват", "Ибър" и "Скакавица". Те са защитени територии от първа категория, които са образци от естествени екосистеми, с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.
Резерватите в парка са част от развитието на мрежата на представителни за България и Европа екосистеми.
2004 г. — Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.
2013 г. - Митрополит Неофит избран за Патриарх на Българската църква
Източници: bg.wikipedia; events.
