Родени:
Яко Молхов (1915 – 2001) - български критик
Ангел Каратанчев (1926) - български писател
Иван Манолов (1930) - български футболист
[caption id="attachment_60762" align="alignleft" width="300"]
снимка: cinefish[/caption]
Стефан Мавродиев (1943) - български актьор
Роден на 29 декември 1943 г. във Варна.
Стефан Иванов Мавродиев (Маврото) е български актьор.
Завършил Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Театралната си биография пише на сцените на Пловдивския театър, Младежкия театър, Театър 199, Сатиричния и Народния театър.
Една от последните му големи роли в театъра е на прочутия луд в "Случайната смърт на един анархист" на Дарио Фо в Младежкия театър.
Пресъздал запомнящи се образи в киното и телевизията.
Сред филмите, в които е участвал, са: "24 часа дъжд", "Мера според мера", "Зона В-2", "Петък вечер", "Щурец в ухото", "Козият рог".
Издал е 5 стихосбирки.
Милан Асадуров (1949) - български писател
Илия Вълов (1961) - български футболист
Иво Сиромахов (1971) - български писател
Владислав Петров (1976) - български актьор
Антон Ризов (1987) - български спортист
Починали:
Марко Цепенков (1829 – 1920) - български фолклорист
Венка Асенова (1930 – 1986) - българска шахматистка — гросмайстор
Александър Геров (1919 – 1997) - български поет
[caption id="attachment_60763" align="alignleft" width="300"]
снимка: mdl[/caption]
Иван Андонов (1934 – 2011) - български режисьор и живописец
Роден на 3 май 1934 г. в Пловдив.
Иван Андонов е български актьор, режисьор и художник.
Завършил Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Изиграл над 150 роли в киното, театъра и телевизията. Като актьор е играл във филмите "На малкия остров", "Отклонение", "Иван Кондарев".
Заснел 12 анимационни филма, на които е режисьор и художник, от които "Мелодрама", "Есперанца", "Затруднение" и "Стрелбище" печелят международни и национални отличия.
Голяма популярност му носи игралното кино, където е заснел 17 филма като режисьор. Сред най-известните му ленти са "Опасен чар", "Дами канят", "Адио, Рио", "Вчера", "Индиански игри", "Бяла магия", "Дунав мост".
Носител на кинонагради: *за "Опасен чар" печели голямата награда в Кианкиано (Италия) и специалната награда на журито в Шамрос (Франция); *за "Вчера" е отличен с наградата на зрителите във Варна, с Голямата награда в Сан Ремо (Италия) и с награда за най-добра режисура в Москва. Носител на *орден "Кирил и Методий" ІІ степен.
Занимава се и с живопис - реализирал е няколко самостоятелни изложби.
Събития:
[caption id="attachment_60764" align="alignleft" width="230"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1940 г. — В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по подобие на Хитлерюгенд.
На 29 декември 1940 година, с приемането на "Закона за организиране на българската младеж", се създава младежка фашистка организация "Бранник, по подобие на "Хитлерюгенд".
Организацията е създадена от правителството на проф. Богдан Филов. Основният й лозунг "Борис, България, Бог!" Емблемата й е с формата на щит, в средата на който има голяма буква "Б".
Структурата на новата организация се изгражда отгоре-надолу; главните ръководители се назначават от правителството и се считат за държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков.
Административната структура е по области, начело с областен войвода. Бранниците са юноши (от 14 до 16 години). Орлетата са най-младите членове - деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Съществува и трети раздел бранници - от 16 до 21 годишна възраст. След 1941 г., когато България е обединена с новоосвободените земи - Македония и Беломорска Тракия, в организацията се включват и гимназиите в Македония. През 1942 г., по решение на ръководството, масовата организация "Червен кръст", в която членуват много младежи и учащи се влива в "Бранник" и става неин колективен член.
През 1943 г. организацията е наброявала около 450 000 членове.
Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав.
Списанията на организацията са: "Бранник", "Орле", "Победа", "Браннически другар".
1964 г. — Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп.
1994 г. — Сменя се ръководството на СДС — на мястото на подалия оставка като председател Филип Димитров е избран Иван Костов.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: cinefish[/caption]
Стефан Мавродиев (1943) - български актьор
Роден на 29 декември 1943 г. във Варна.
Стефан Иванов Мавродиев (Маврото) е български актьор.
Завършил Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Театралната си биография пише на сцените на Пловдивския театър, Младежкия театър, Театър 199, Сатиричния и Народния театър.
Една от последните му големи роли в театъра е на прочутия луд в "Случайната смърт на един анархист" на Дарио Фо в Младежкия театър.
Пресъздал запомнящи се образи в киното и телевизията.
Сред филмите, в които е участвал, са: "24 часа дъжд", "Мера според мера", "Зона В-2", "Петък вечер", "Щурец в ухото", "Козият рог".
Издал е 5 стихосбирки.
Милан Асадуров (1949) - български писател
Илия Вълов (1961) - български футболист
Иво Сиромахов (1971) - български писател
Владислав Петров (1976) - български актьор
Антон Ризов (1987) - български спортист
Починали:
Марко Цепенков (1829 – 1920) - български фолклорист
Венка Асенова (1930 – 1986) - българска шахматистка — гросмайстор
Александър Геров (1919 – 1997) - български поет
[caption id="attachment_60763" align="alignleft" width="300"]
снимка: mdl[/caption]
Иван Андонов (1934 – 2011) - български режисьор и живописец
Роден на 3 май 1934 г. в Пловдив.
Иван Андонов е български актьор, режисьор и художник.
Завършил Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Изиграл над 150 роли в киното, театъра и телевизията. Като актьор е играл във филмите "На малкия остров", "Отклонение", "Иван Кондарев".
Заснел 12 анимационни филма, на които е режисьор и художник, от които "Мелодрама", "Есперанца", "Затруднение" и "Стрелбище" печелят международни и национални отличия.
Голяма популярност му носи игралното кино, където е заснел 17 филма като режисьор. Сред най-известните му ленти са "Опасен чар", "Дами канят", "Адио, Рио", "Вчера", "Индиански игри", "Бяла магия", "Дунав мост".
Носител на кинонагради: *за "Опасен чар" печели голямата награда в Кианкиано (Италия) и специалната награда на журито в Шамрос (Франция); *за "Вчера" е отличен с наградата на зрителите във Варна, с Голямата награда в Сан Ремо (Италия) и с награда за най-добра режисура в Москва. Носител на *орден "Кирил и Методий" ІІ степен.
Занимава се и с живопис - реализирал е няколко самостоятелни изложби.
Събития:
[caption id="attachment_60764" align="alignleft" width="230"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1940 г. — В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по подобие на Хитлерюгенд.
На 29 декември 1940 година, с приемането на "Закона за организиране на българската младеж", се създава младежка фашистка организация "Бранник, по подобие на "Хитлерюгенд".
Организацията е създадена от правителството на проф. Богдан Филов. Основният й лозунг "Борис, България, Бог!" Емблемата й е с формата на щит, в средата на който има голяма буква "Б".
Структурата на новата организация се изгражда отгоре-надолу; главните ръководители се назначават от правителството и се считат за държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков.
Административната структура е по области, начело с областен войвода. Бранниците са юноши (от 14 до 16 години). Орлетата са най-младите членове - деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Съществува и трети раздел бранници - от 16 до 21 годишна възраст. След 1941 г., когато България е обединена с новоосвободените земи - Македония и Беломорска Тракия, в организацията се включват и гимназиите в Македония. През 1942 г., по решение на ръководството, масовата организация "Червен кръст", в която членуват много младежи и учащи се влива в "Бранник" и става неин колективен член.
През 1943 г. организацията е наброявала около 450 000 членове.
Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав.
Списанията на организацията са: "Бранник", "Орле", "Победа", "Браннически другар".
1964 г. — Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп.
1994 г. — Сменя се ръководството на СДС — на мястото на подалия оставка като председател Филип Димитров е избран Иван Костов.
Източници: bg.wikipedia; events. 
