Родени:
Пантелей Киселов (1863 – 1927) - български генерал
Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер (генерал от пехотата), герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912-1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914-1918).
Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. През 1880 г. постъпва във Военното училище в София и завършва през 1883 г.
Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост.
През Междусъюзническата война 1913 с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия.
През своята бляскава кариера е начело на най-елитни части от българската войска: Пети дунавски полк и Осми приморски полк. С тях воюва и побеждава в Балканската война. През Първата световна война генерал Киселов командва щурма на Четвърта преславска дивизия срещу току-що построената модерна крепост Тутракан.
Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата.
Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София.
В негова чест, на 7 декември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.
Награди: Орден „За храброст“ III степен, 1-ви и 2-ри клас; Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, V степен без мечове; Орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента; Орден „За заслуга“ на обикновена лента; Германски орден „Железен кръст“ II степен.
Емануил Попдимитров (1885 – 1943) - български поет и писател
Атанас Душков (1909 – 2000) - български поет
Александър Танев (1928 – 1996) - български композитор
Христо Нейков (1929 – 1999) - български художник
Данчо Данчев (1937) - български учител и есперантист
Рени Цанова (1938 – 2007) - български юрист
Илиана Балийска (1957) - българска актриса, тв водеща и продуцент
Атанас Комшев (1959 – 1994) - български борец
Светла Иванова (1977) - българска поппевица и писателка
Починали:
Александър I Батенберг (1857 – 1893) - княз на България
Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг. Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Военно образование получава. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд / командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко / в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната.
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т.нар. „Режим на пълномощията“.
По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.
През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.
Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица — Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.
Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория - принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза — Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица — принцесите Виктория Хесенска и Елена Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза — принцеса Алис Батенберг.
През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря: Крум-Асен, граф Хартенау (1890 — 1965) и Вера-Цветана (1893 — 1924).
Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ? брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.
Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.
Константин Антонов (1879 – 1932) - български революционер
Симеон (1840 – 1937) - варненски и преславски митрополит
Елена Николай (1905 – 1993) - българска оперна певица
Веселин Калчев (1930 – 1999) - български музикант
Тодор Цонев (1934 – 2004) - български художник-карикатурист
Димитър Киров (1935 – 2008) - български художник
Събития:
1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е национално-освободителна организация на българите в Македония. Организацията е пряк наследник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е припозната от мнозинството македонци като тяхна освободителна организация. ВМРО е възстановена от Тодор Александров след като Македония е повторно разделена между Сърбия, Гърция и България в края на Първата световна война. Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са директно взаимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО.За основна цел тя си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението и в една независима държава с преобладаващо българско население, със столица Солун, теза подкрепяна от правителството на Александър Малинов, с оглед на политическата изолация и недоверие към България от страна на Великите сили. В тази връзка ВМРО изгражда базите си в България.
В противовес на ВМРО федералистите и крайно левите дейци на ВМОРО създават редица организации, чиято цел е да изместят ВМРО като главен двигател на македонското революционно движение с идеи за автономия на Македония в рамките на Балканска федерация. Те се поставят в услуга на Гърция и Кралска Югославия, и на СССР и Коминтерна. За да продължи революционната дейност в новите условия ВМРО се включва в политическите борби в България, а същевременно обособява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“ чрез Спомагателната организация на ВМРО. Дейци на ВМРО действат в услуга на отделни партии като извършват редица убийства на политици и министри, според някой изследователи и на действащия министър-председател Александър Стамболийски, влизат в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в Деветоюнския преврат, а също и в потушаването на Септемврийското въстание в Пиринска Македония. В резултат ВМРО за врагове печели земеделците, комунистите, федералистите, народняците, а звенарите по-късно забраняват ВМРО. След обявяването на прокомунистическия Майски манифест ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа, и търпи разцепление в собствените си редици в следствие на което ръководителят ? Тодор Александров е убит.
Новият и? лидер Иван Михайлов предприема крути мерки по унищожението на всички фракционистки крила във македонското революционно движение. До забраната за съществуване на ВМРО през 1934 година организацията е постоянно разкъсвана от междуособици и братоубийствени борби, в резултат силно отслабената организация измества основната си дейност от неконвенционална борба с въоръжени чети към изолирани терористични актове, най-важният сред които е убийството на югославския крал Александър I Караджорджевич. Атентатът е извършен с помощта и в конспирация на хърватската революционна и терористична организация Усташа, подкрепени от страна на Унгария и Фашистка Италия, остават съмнения за участието и на Нацистка Германия, основни радетели за промяна статуквото наложено от Версайската система от мирни договори след края на Първата световна война. Правителството на Кимон Георгиев забранява ВМРО след Деветнадесетомайския преврат, но част от дейците и? продължават нелегалната си дейност дори след края на Втората световна война.
Оценките за ВМРО като цяло са много и крайно противоречиви. След демократичните промени в България и Република Македония се създават редица организации ВМРО, представящи се за наследници на историческата организация. Сред тях са ВМРО-БНД, ВМРО-ДПМНЕ, ВМРО-НП и други.
1915 г. — В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа армия освобождава Ниш.
1939 г. — Съставено е 56 Правителство на България с министър-председател Георги Кьосеиванов, което подава оставка през февруари 1940 г.
1982 г. — Край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост.
Материали и снимки: bg.wikipedia
Пантелей Киселов (1863 – 1927) - български генерал
Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер (генерал от пехотата), герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912-1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914-1918).
Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. През 1880 г. постъпва във Военното училище в София и завършва през 1883 г.
Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост.
През Междусъюзническата война 1913 с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия.
През своята бляскава кариера е начело на най-елитни части от българската войска: Пети дунавски полк и Осми приморски полк. С тях воюва и побеждава в Балканската война. През Първата световна война генерал Киселов командва щурма на Четвърта преславска дивизия срещу току-що построената модерна крепост Тутракан.
Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата.
Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София.
В негова чест, на 7 декември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.
Награди: Орден „За храброст“ III степен, 1-ви и 2-ри клас; Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, V степен без мечове; Орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента; Орден „За заслуга“ на обикновена лента; Германски орден „Железен кръст“ II степен.
Емануил Попдимитров (1885 – 1943) - български поет и писател
Атанас Душков (1909 – 2000) - български поет
Александър Танев (1928 – 1996) - български композитор
Христо Нейков (1929 – 1999) - български художник
Данчо Данчев (1937) - български учител и есперантист
Рени Цанова (1938 – 2007) - български юрист
Илиана Балийска (1957) - българска актриса, тв водеща и продуцент
Атанас Комшев (1959 – 1994) - български борец
Светла Иванова (1977) - българска поппевица и писателка
Починали:
Александър I Батенберг (1857 – 1893) - княз на България
Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг. Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Военно образование получава. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд / командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко / в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната.
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т.нар. „Режим на пълномощията“.
По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.
През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.
Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица — Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.
Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория - принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза — Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица — принцесите Виктория Хесенска и Елена Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза — принцеса Алис Батенберг.
През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря: Крум-Асен, граф Хартенау (1890 — 1965) и Вера-Цветана (1893 — 1924).
Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ? брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.
Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.
Константин Антонов (1879 – 1932) - български революционер
Симеон (1840 – 1937) - варненски и преславски митрополит
Елена Николай (1905 – 1993) - българска оперна певица
Веселин Калчев (1930 – 1999) - български музикант
Тодор Цонев (1934 – 2004) - български художник-карикатурист
Димитър Киров (1935 – 2008) - български художник
Събития:
1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е национално-освободителна организация на българите в Македония. Организацията е пряк наследник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е припозната от мнозинството македонци като тяхна освободителна организация. ВМРО е възстановена от Тодор Александров след като Македония е повторно разделена между Сърбия, Гърция и България в края на Първата световна война. Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са директно взаимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО.За основна цел тя си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението и в една независима държава с преобладаващо българско население, със столица Солун, теза подкрепяна от правителството на Александър Малинов, с оглед на политическата изолация и недоверие към България от страна на Великите сили. В тази връзка ВМРО изгражда базите си в България.
В противовес на ВМРО федералистите и крайно левите дейци на ВМОРО създават редица организации, чиято цел е да изместят ВМРО като главен двигател на македонското революционно движение с идеи за автономия на Македония в рамките на Балканска федерация. Те се поставят в услуга на Гърция и Кралска Югославия, и на СССР и Коминтерна. За да продължи революционната дейност в новите условия ВМРО се включва в политическите борби в България, а същевременно обособява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“ чрез Спомагателната организация на ВМРО. Дейци на ВМРО действат в услуга на отделни партии като извършват редица убийства на политици и министри, според някой изследователи и на действащия министър-председател Александър Стамболийски, влизат в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в Деветоюнския преврат, а също и в потушаването на Септемврийското въстание в Пиринска Македония. В резултат ВМРО за врагове печели земеделците, комунистите, федералистите, народняците, а звенарите по-късно забраняват ВМРО. След обявяването на прокомунистическия Майски манифест ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа, и търпи разцепление в собствените си редици в следствие на което ръководителят ? Тодор Александров е убит.
Новият и? лидер Иван Михайлов предприема крути мерки по унищожението на всички фракционистки крила във македонското революционно движение. До забраната за съществуване на ВМРО през 1934 година организацията е постоянно разкъсвана от междуособици и братоубийствени борби, в резултат силно отслабената организация измества основната си дейност от неконвенционална борба с въоръжени чети към изолирани терористични актове, най-важният сред които е убийството на югославския крал Александър I Караджорджевич. Атентатът е извършен с помощта и в конспирация на хърватската революционна и терористична организация Усташа, подкрепени от страна на Унгария и Фашистка Италия, остават съмнения за участието и на Нацистка Германия, основни радетели за промяна статуквото наложено от Версайската система от мирни договори след края на Първата световна война. Правителството на Кимон Георгиев забранява ВМРО след Деветнадесетомайския преврат, но част от дейците и? продължават нелегалната си дейност дори след края на Втората световна война.
Оценките за ВМРО като цяло са много и крайно противоречиви. След демократичните промени в България и Република Македония се създават редица организации ВМРО, представящи се за наследници на историческата организация. Сред тях са ВМРО-БНД, ВМРО-ДПМНЕ, ВМРО-НП и други.
1915 г. — В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа армия освобождава Ниш.
1939 г. — Съставено е 56 Правителство на България с министър-председател Георги Кьосеиванов, което подава оставка през февруари 1940 г.
1982 г. — Край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост.
Материали и снимки: bg.wikipedia 
