[caption id="attachment_70225" align="aligncenter" width="633"]
снимка: promacedonia.org[/caption]
На тази дата, през 1867 година, българският войвода Панайот Хитов прекосява Дунав, начело на въстаническа чета. Знаменосец на четата е Васил Левски.
Панайот Иванов Хитов е български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода. Роден през 1830 г. в Сливен. През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него са хайдутствали Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю.
В периода 1864-1865 под въздействието на революционните идеи, Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 г. събира четници сред българите в Крагуевац и Белград и се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в "Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето", Хитов е определен за главен български войвода. След смъртта на Раковски, Хитов преминава на българска земя с чета от около 30 души. Знаменосец на четата е Васил Левски. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г. със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се отправа към Сърбия. След оттеглянето си в Сърбия, живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Той става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 - 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води кореспонденция и без да се вслушва в съветите на апостола, през лятото на 1871 г. подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.
След смъртта на Левски, Хитов играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана, Хитов е трябвало да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда и чета по време на Априлското въстание. От април 1872 г. е член на БРЦК. Привърженик на идеята за съгласуване на българското революционно движение със сръбските действия против Турция. През Сръбско-турската война е войвода на чета. През юли 1876 г. е главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. Войвода на българска доброволческа чета е по време на Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението живее в Русе. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.
Умира на 22 март 1918 г.
Източник: events.bg
снимка: promacedonia.org[/caption]
На тази дата, през 1867 година, българският войвода Панайот Хитов прекосява Дунав, начело на въстаническа чета. Знаменосец на четата е Васил Левски.
Панайот Иванов Хитов е български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода. Роден през 1830 г. в Сливен. През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него са хайдутствали Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю.
В периода 1864-1865 под въздействието на революционните идеи, Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 г. събира четници сред българите в Крагуевац и Белград и се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в "Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето", Хитов е определен за главен български войвода. След смъртта на Раковски, Хитов преминава на българска земя с чета от около 30 души. Знаменосец на четата е Васил Левски. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г. със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се отправа към Сърбия. След оттеглянето си в Сърбия, живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Той става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 - 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води кореспонденция и без да се вслушва в съветите на апостола, през лятото на 1871 г. подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.
След смъртта на Левски, Хитов играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана, Хитов е трябвало да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда и чета по време на Априлското въстание. От април 1872 г. е член на БРЦК. Привърженик на идеята за съгласуване на българското революционно движение със сръбските действия против Турция. През Сръбско-турската война е войвода на чета. През юли 1876 г. е главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. Войвода на българска доброволческа чета е по време на Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението живее в Русе. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.
Умира на 22 март 1918 г.
Източник: events.bg 
