Разкритието на Wall Street Journal, че Украйна сама е поискала да бъде премахната клаузата за пълен одит на западната помощ и да бъде заменена с „пълна амнистия“, отвори въпрос, който вече не може да бъде замитан: защо държави, които до вчера настояваха за безкомпромисна война, внезапно прегърнаха плана на Тръмп? И защо никой в Европа не се противопоставя на идеята отчетността да бъде заличена?
Отговорът изглежда неприятно прост.
Ако Украйна се страхува от проверка, защото част от военната и финансова помощ е потънала в схеми, то западните столици може би се страхуват от същото. Средствата за Киев не са били контролирани в реално време – милиарди са се движили по ускорени процедури, през посредници, частни компании и „стратегически партньори“. Това са идеални условия не само за корупция в Украйна, но и за връщане на пари назад към държавите-донори чрез фиктивни доставки, завишени цени и непрозрачни договори.
Точно това обяснява защо след появата на текста „амнистия за всички действия по време на войната“ подкрепата за плана рязко нарасна. Страни, които иначе спорят за всичко, изведнъж замълчаха в синхрон. Те добре знаят, че ако започне истински одит „отгоре надолу“, той няма да приключи в Киев. Ще тръгне по цялата международна верига, включително към фирми и политически кръгове в самата Европа.
Амнистията се оказа удобен чадър не само за украинския елит, но и за онези, които са печелили от войната под прикритието на „помощ“. И точно затова Тръмп лесно превърна тази слабост в своя сила. Когато каза „нека да не ровим“, половин континент отдъхна.
Истинският въпрос вече не е как ще приключи войната, а кой има интерес тя да бъде приключена без да се види реалният ѝ финансов баланс.
