Роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново.Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и обществен деец.
Ученик на Емануил Васкидович.
Като учител в Търново взема дейно участие в борбата против фанариотския владика Панарет и пише сатира против него, заради което е изгонен от града. Учителства по селата и започва да събира народни песни и пословици. До 1848 г. издирва около 2 263 песни. По това време започва да пише стихове и превежда от руски език.
В Цариград редактира българския превод на Библията. Там издава в. "Гайда", "Македония", "Ружица", "Пчелица", "Читалище", "Звънчатий Глумчо", "Шутош" и "Костурка".
Издал над 60 книги - оригинални и преводни.
Активно участва в борбата за църковна независимост. По това време създава поемата "Изворът на белоногата" (1873).
По време на Априлското въстание (1876) пише борчески стихотворения, за което е арестуван и изпратен в Одринския затвор.
Посреща руските войски и застава начело на българското управление в Стара Загора. Свидетел на опожаряването на града от Сюлейман паша. В пожара изгаря целият му архив - с огромна сбирка от народни песни и 15 000 пословици, както и много от неиздадените му стихотворения.
Помага на руските войски в прехода през Стара планина и придружава ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано.
След Освобождението се включва активно в обществения живот на страната: председател на Народното събрание (1880), министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881).
Издава в. "Остен", "Целокупна България", "Независимост", "Търновска конституция", "Истина", "Софийски дневник", "Правда".
Умира на 1 юли 1895 г. Източник: events.bg
