На днешния ден… Бомбардират София по време на Втората световна война. И още от 14.11

На днешния ден… Бомбардират София по време на Втората световна война. И още от 14.11 - E-Burgas.com
български трибагреникРодени: Михаил Савов (1857 – 1928) - български генерал [caption id="attachment_58764" align="alignleft" width="225"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] Васил Златарски (1866 – 1935) - български историк Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“. Васил Златарски е роден в Търново през 1866 година като най-малък от четиримата синове на Никола Златарски (1823-1875). Братята му са видни строители на следосвобожденска България - Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Георги Златарски е основоположник на геоложката наука в страната, а Стефан Златарски е офицер. Завършва класическа гимназия (1887) и история в Университета в Санкт Петербург през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От 1897 до смъртта си преподава българска история в Софийския университет: редовен доцент (1897–1904), извънреден професор (1904–1906), редовен професор (1906–1935). През 1913–1914 и 1924–1925 е ректор на Университета. От 1900 Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 преименувано на Българска академия на науките), секретар (1900–1921) и председател (1921–1926) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург от 1911, дописен член на Чешката академия на науките в Прага (1925) и на Югославската (Южнославянската) академия в Загреб (1929). Почетен доктор на Харковския университет. Председател е на Българското историческо дружество 1911-1935 г. и член на други български и чужди общества. Златарски е първият преподавател по история в Софийския университет, който се занимава със систематична научна дейност (Марин Дринов никога не преподава в родна България, а колегите на Златарски четат общи курсове лекции въз основа на вторична литература). Златарски е формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург В. И. Ламански (славянска филология) и В. Г. Василевски (византийска история). На много ранен етап си поставя задачата да изгради цялостен подробен преглед на българската политическа история през Средновековието. Поради тази причина той никога не публикува отделна монография, а подчинява огромната си изследователска работа на многотомната, останала недовършена, „История на българската държава през средните векове”. В хода на работата си публикува критични издания на няколко църковно-славянски текста и участва в теренни археологически проучвания в Плиска, Велики Преслав, Червен и другаде, резултат на което са и няколко обнародвани средновековни надписи. Приносът му към световната наука се състои в детайлния и критичен анализ на публикувани гръцки и латински извори, много от тях използвани преди него от Константин Иречек или Дринов. След него темите, свързани с политическата и културната история на средновековна България, се превръщат във важен дял от историята на византийската цивилизация. Златарски търпеливо изгражда лични контакти с византолози и медиевисти от цяла Европа. Макар и тежко болен, през февруари 1934 г. той става председател на Организационния комитет на Четвъртия международен конгрес по византийски изследвания - най-значимият научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие (София, 9-15 септември 1934). На Васил Златарски са кръстени две средни училища в София: Частна езикова гимназия "Проф. д-р Васил Златарски", на бул. "Св. Климент Охридски" 49, и 138 СОУ "Проф. Васил Златарски", на ул. "Алфред Нобел" 3. Христо Негенцов (1881 – 1953) - български педагог Янаки Моллов (1882 – 1948) - български политик Христо Коджабашев (1888 – 1981) - български актьор Антон Лебанов (1912 – 2008) - български общественик Георги Близнаков (1920 – 2004) - български химик Александър Караиванов (1925 – 2006) - български учен Йорданка Стоянова (1926) - български учен Георги Робев (1934 – 2002) - български диригент Николай Арабов (1953) - български футболист Бонка Енчева (1957) - българска акробатка Иван Кочев (1965) - български футболист Павел Шуманов (1968) - български колоездач Параскева Джукелова (1970) - българска актриса   Починали: Темелко Иванчев (1880 – 1956) - български лесовъд Пенчо Данчев (1915 – 1989) - български литературен критик, професор [caption id="attachment_58763" align="alignleft" width="236"]снимка: literaturensviat снимка: literaturensviat[/caption] Александър Муратов (1914 – 1994) - български поет и преводач Александър Муратов (Христо Мотов Мишев) e български поет и преводач. Александър Муратов е роден на 15 юни 1914 г. в с. Ясен, Плевенско. Учи в Плевенската гиманзия. Средно образование завършва в Държавно смесено педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч) (1932). Започва да следва специалност романска филология в Парижката Сорбона (1936). Завършва висше образование в Софийския университет (1940). Като студент участва в литературния кръжок „Христо Смирненски”. Сътрудничи на легалните издания на РМС. Работи като учител в Асеновград и село Славяново, Плевенско (1941-1944). Редактор сп. „Кооперативно другарче” и сп. „Пламъче”. Печата свои творби за първи път в сп. „Българска реч” през 1931 г. Преводач от испански. Присъден му е „Кралски орден“ I степен (Испания) „за принос в популяризирането на испанския език и литература“.   Събития: 1878 г. — По силата на Санстефанския мирен договор Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление. 1885 г. — Начало на Сръбско-българската война. бомбардировка софия1943 г. — Втората световна война: Първа бомбардировка на София от британско-американската авиация. Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, Югославия и СССР по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия. В 1941 г. Югославия, Великобритания и СССР без да са обявили война бомбардират България. На 13 декември 1941 г. България символично обявява война на Великобритания и САЩ, но англо-американски бомбардировки няма до смъртта на цар Борис III в 1943 г. Тогава след загубената от Ервин Ромел втора битка при Ел Аламейн и десанта в Алжир (операция Торч) на 08.11.1942 година Северна Африка постепенно е превзета от съюзниците и авиацията на САЩ и Великобритания, разполага със сили базирани в там, по-късно в Сицилия, а след операция Хъски и в Южна Италия където летищата във Фоджа и Бриндизи стават бази на 15-та въздушна американска армия в състав 85 бомбардировъчни и 22 изтребителни ескадрили - 931 бойни самолета, попълнени в XII 1943 и I 1941 с още 739 бомбардировачи Б24 „Либърейтър” и Б17„Флаинг фортрес” - общо 1670 самолета, така Балканския полуостров става лесна мишена. По настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населените места и територията на Царство България която е немски съюзник. На Чърчил се приписва и фразата: "София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи!" През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.” На 14 ноември 1943 г. се състои първото масирано въздушно нападение над българската столица, в 12,30 ч. 137 самолета - 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг” атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити - 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени - 49 човека, леко ранени - 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109, във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но ПВО, макар да не сваля противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда.   По материали от bg.wikipedia.
Коментари

Още от последните новини