Родени:
Марин Калугеров (1837 – 1883) - български духовник
Петко Цъклев (1863 - ?) - български военен деец
Никола Пушкаров (1874 – 1943) - български почвовед и революционер
Георги Чилингиров (1914 – 2000) - български народен певец
Панкратий (1926 – 1998) - български духовник и архиерей
Людмил Кирков (1933 – 1995) - български актьор и режисьор
[caption id="attachment_60222" align="alignleft" width="300"]
снимка: bgfootball[/caption]
Иван Вуцов (1939) - български футболист
Иван Колев Вуцов роден през 1939 г. Български футболист (централен защитник) и треньор, известен още като Вуцата. Възпитаник на Янтра (Габрово). В Левски (София) играе от 1960 до 1968 г. Има записани 213 срещи за първенство с 4 отбелязани гола, 41 мача за купата на страната и 60 международни срещи. Шампион на България с Левски (София) през 1965 и 1968. Печели купата на страната през 1967 г. За "А" националния тим има 24 участия, а за "Б" националния тим и младежкия национален отбор е изиграл по 2 мача. Носил е екипите още на Янтра (Габрово), Ботев (Пловдив) и Академик (София). Участва на Световното първенство в Англия през 1966 г., като активът му от първенството е автогол с летящ плонж и удар с глава в мача с Португалия (0:3), и участие в спорен рикошет за автогола на Иван Давидов в следващата среща с Унгария (1:3).
Като старши треньор ръководи Левски (София) 5 сезона - 1974/75, 1975/76, 1977/78, 1978/79 и 1979/80. През този период печели шампионската титла (сезон 1978/79) и 2 пъти купата на страната - 1976 и 1979 г. Под негово ръководство Левски (София) елиминира Аякс Амстердам за Купата на Уефа и достига до четвъртфинал с Барселона през 1976 г.,където успява да запише победа с 5:4. Бил е треньор още на Спартак (Варна), Славия (София), Локомотив (Пловдив), Хайдук (Сплит) и националния отбор на България. Класира страната ни на световните финали в Мексико през 1986 г., където стигаме до осминафинал и отпадане от отбора на домакините. Дълги години е изпълнителен директор на Българския футболен съюз. В лошия му актив е и „най-скъпата плюнка“ в света - тази по тъчрефера в мача с Шотландия (1:1) през 1990 г. в София, заради която БФС бе глобен 25 000 швейцарски франка, а селекционерът на националния отбор Иван Вуцов - дисквалифициран от международни мачове за четири години. Иван Вуцов е баща на Велислав Вуцов и Руслан Вуцов.
Дълги години е изпълнителен директор на Българския футболен съюз.
Вежди Рашидов (1951) - български скулптор
Петър Миладинов (1955) - български футболист и треньор
Свилен Нейков (1964) - български треньор по гребане
Антон Петров (1977 – 2003) - български военнослужещ
Радослав Комитов (1977) - български футболист
Олимпия Преславска (1995) - българска принцеса, дъщеря на принц Кирил Преславски и внучка на Симеон II
Починали:
Радой Сираков (1861 – 1921) - български военен деец
Иван Симеонов (1862 – 1930) - български офицер
Марин Василев (1867 – 1931) - български скулптор
[caption id="attachment_60223" align="alignleft" width="211"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Ангел Каралийчев (1902 – 1972) - български писател
Ангел Иванов Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.
Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928, където завършва дипломация. Първата му книга - революционната поема „Мауна лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година - сборникът му с разкази „Ръж“, а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга - „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Георги Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почетена грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „ Х. Кр. Андерсен“.
Васко Абаджиев (1926 – 1974) - български цигулар
Емил Павлов (1921 – 1992) - български композитор
Здравко Александров (1911 – 1998) - български живописец
Крикор Азарян (1934 – 2009) - български режисьор
Събития:
1955 г. — България е приета за пълноправен член на ООН заедно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания.
Организация на обединените нации (ООН) е международна организация, създадена по инициатива на участниците в антихитлеристката коалиция
по време на Втората световна война.
Учредителната конференция на организацията се провежда през 1945 г
в Сан Франциско (САЩ). В работата й вземат участие представители на 50 страни, главно от бившата антихитлеристка коалиция.
През следващите години броят на държавите, членки на ООН, непрекъснато се увеличава. До 1 януари 2001 г. те са 189. Организацията си поставя за цел да поддържа международния мир и сигурност, да развива приятелски отношения между народите на принципа на равноправието и самоопределението им, както и да разрешава проблеми от икономическо, социално и културно естество, при спазване и зачитане правата на човека и основните свободи за всички жители на планетата, без оглед на техния пол, език и религия.
Главни органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.
Общото събрание се състои от представители на всички страни-
членки на организацията, като всяка една от тях има право на един глас в него. То провежда редовни годишни сесии, а при нужда и извънредни. Общото събрание приема бюджета на организацията, избира генералния секретар на ООН, членове на Съвета за сигурност и други свои органи.
1989 г. — Организирана е жива верига около сградата на Народното събрание на България с искане да се отмени Член 1 от Конституцията на Народна Република България.
1991 г. - Жан Виденов е избран за председател на БСП.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: bgfootball[/caption]
Иван Вуцов (1939) - български футболист
Иван Колев Вуцов роден през 1939 г. Български футболист (централен защитник) и треньор, известен още като Вуцата. Възпитаник на Янтра (Габрово). В Левски (София) играе от 1960 до 1968 г. Има записани 213 срещи за първенство с 4 отбелязани гола, 41 мача за купата на страната и 60 международни срещи. Шампион на България с Левски (София) през 1965 и 1968. Печели купата на страната през 1967 г. За "А" националния тим има 24 участия, а за "Б" националния тим и младежкия национален отбор е изиграл по 2 мача. Носил е екипите още на Янтра (Габрово), Ботев (Пловдив) и Академик (София). Участва на Световното първенство в Англия през 1966 г., като активът му от първенството е автогол с летящ плонж и удар с глава в мача с Португалия (0:3), и участие в спорен рикошет за автогола на Иван Давидов в следващата среща с Унгария (1:3).
Като старши треньор ръководи Левски (София) 5 сезона - 1974/75, 1975/76, 1977/78, 1978/79 и 1979/80. През този период печели шампионската титла (сезон 1978/79) и 2 пъти купата на страната - 1976 и 1979 г. Под негово ръководство Левски (София) елиминира Аякс Амстердам за Купата на Уефа и достига до четвъртфинал с Барселона през 1976 г.,където успява да запише победа с 5:4. Бил е треньор още на Спартак (Варна), Славия (София), Локомотив (Пловдив), Хайдук (Сплит) и националния отбор на България. Класира страната ни на световните финали в Мексико през 1986 г., където стигаме до осминафинал и отпадане от отбора на домакините. Дълги години е изпълнителен директор на Българския футболен съюз. В лошия му актив е и „най-скъпата плюнка“ в света - тази по тъчрефера в мача с Шотландия (1:1) през 1990 г. в София, заради която БФС бе глобен 25 000 швейцарски франка, а селекционерът на националния отбор Иван Вуцов - дисквалифициран от международни мачове за четири години. Иван Вуцов е баща на Велислав Вуцов и Руслан Вуцов.
Дълги години е изпълнителен директор на Българския футболен съюз.
Вежди Рашидов (1951) - български скулптор
Петър Миладинов (1955) - български футболист и треньор
Свилен Нейков (1964) - български треньор по гребане
Антон Петров (1977 – 2003) - български военнослужещ
Радослав Комитов (1977) - български футболист
Олимпия Преславска (1995) - българска принцеса, дъщеря на принц Кирил Преславски и внучка на Симеон II
Починали:
Радой Сираков (1861 – 1921) - български военен деец
Иван Симеонов (1862 – 1930) - български офицер
Марин Василев (1867 – 1931) - български скулптор
[caption id="attachment_60223" align="alignleft" width="211"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Ангел Каралийчев (1902 – 1972) - български писател
Ангел Иванов Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.
Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928, където завършва дипломация. Първата му книга - революционната поема „Мауна лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година - сборникът му с разкази „Ръж“, а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга - „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Георги Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почетена грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „ Х. Кр. Андерсен“.
Васко Абаджиев (1926 – 1974) - български цигулар
Емил Павлов (1921 – 1992) - български композитор
Здравко Александров (1911 – 1998) - български живописец
Крикор Азарян (1934 – 2009) - български режисьор
Събития:
1955 г. — България е приета за пълноправен член на ООН заедно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания.
Организация на обединените нации (ООН) е международна организация, създадена по инициатива на участниците в антихитлеристката коалиция
по време на Втората световна война.
Учредителната конференция на организацията се провежда през 1945 г
в Сан Франциско (САЩ). В работата й вземат участие представители на 50 страни, главно от бившата антихитлеристка коалиция.
През следващите години броят на държавите, членки на ООН, непрекъснато се увеличава. До 1 януари 2001 г. те са 189. Организацията си поставя за цел да поддържа международния мир и сигурност, да развива приятелски отношения между народите на принципа на равноправието и самоопределението им, както и да разрешава проблеми от икономическо, социално и културно естество, при спазване и зачитане правата на човека и основните свободи за всички жители на планетата, без оглед на техния пол, език и религия.
Главни органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.
Общото събрание се състои от представители на всички страни-
членки на организацията, като всяка една от тях има право на един глас в него. То провежда редовни годишни сесии, а при нужда и извънредни. Общото събрание приема бюджета на организацията, избира генералния секретар на ООН, членове на Съвета за сигурност и други свои органи.
1989 г. — Организирана е жива верига около сградата на Народното събрание на България с искане да се отмени Член 1 от Конституцията на Народна Република България.
1991 г. - Жан Виденов е избран за председател на БСП.
Източници: bg.wikipedia; events. 
