Завод за барут в България: инвестиция, екология или политически пиар?
Обявата, че в България ще се строи „най-големият завод за барут в Европа“, предизвика шум още преди да има подписани договори. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов лично се похвали след среща в Дюселдорф с шефа на германския оръжеен гигант Rheinmetall Армин Папергер.
Според думите му у нас ще се изграждат две съвместни дружества: завод за барут (съвременните пропеланти за артилерийски боеприпаси) и завод за 155-милиметрови натовски снаряди. Общата стойност на проекта – над 1 милиард евро, с до 960 милиона кредит от Европейския съюз по механизма SAFE. В схемата влиза и държавният ВМЗ-Сопот.
Политическата сянка: Борисов или премиерът?
Любопитното е, че официалният премиер на страната – Росен Желязков – почти не се чува в този процес. Борисов излиза и говори за сделки, които по закон трябва да минат през правителството и парламента. Реалността е следната: няма финален договор, а има анонси и намерения. Пиарът върви преди институционалните решения.
Какво всъщност значи „барут“?
Тук не говорим за стария черен барут от учебниците, а за съвременни пропеланти – смеси от нитроцелулоза, нитроглицерин и други компоненти, които задвижват артилерийските снаряди. Производството им е сложен химически процес:
• Нитрация на целулоза със силни киселини;
• Смесване с енергетични вещества и стабилизатори;
• Екструзия и оформяне на зърната;
• Сушене и контрол на балистичните свойства.
Екологичният въпрос: замърсяване или контрол?
Тук идва сериозният проблем. Производството на пропеланти носи реални рискове:
• Отпадъчни води с нитрати и киселини, които трябва да минават през тежки пречиствателни системи;
• Въздушни емисии от разтворители и азотни съединения;
• Опасност от взривове и пожари при неправилно съхранение или работа.
В Европа обаче има ясни регулации – Индустриалната директива за емисии (IED) и задължителна ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда). Тоест, заводът ще мине през филтър от екологични процедури, но въпросът е: ще бъдат ли приложени на практика най-добрите техники или ще се спести от инвестиции?
Защо точно България?
Отговорът е комбинация:
• налична база във ВМЗ-Сопот,
• стратегическо местоположение в ЕС и НАТО,
• достъп до европейско финансиране,
• и, разбира се, по-ниска цена на труда спрямо Западна Европа.
Истината е, че не само България влиза в тази схема – Франция, Великобритания и други страни също отварят нови мощности за барут и експлозиви. Причината: след войната в Украйна Европа се оказа зависима дори от китайската целулоза за пропеланти.
А дронове и „легитимни цели“?
Борисов спомена и евентуален завод за дронове, но засега това е далечна перспектива. В момента конкретните планове са само за барут и 155-милиметрови снаряди.
Големият въпрос: война вместо болници?
Общественият отзвук е ясен – „Защо се влагат милиарди в барут и снаряди, а не в болници и училища?“ Политическият отговор е, че става дума за сигурност и задължения към НАТО. Но скептицизмът остава: хората виждат как оръжейният бизнес расте на гърба на кризи, а мирните индустрии остават на заден план.
Извод
• Засега имаме намерение, а не договор.
• Производството на барут носи екологични рискове, които могат да се управляват само при строг контрол и спазване на европейските директиви.
• Въпросът „Защо Борисов, а не премиерът?“ остава – политиката се смесва с бизнес и геополитика.
• Европа отново мисли в категории на война – и това е най-големият тревожен сигнал.
