Фишинг атаките отново са на мода през последните седмици и все повече хора го усещат, отваряйки пощите си. Киберпрестъпници, от всяка точка на света, постоянно ни заливат с изкусителни търговски оферти от името на популярни компании, напомняне за задължения към банки или кредитни институции или пък заплахи за публикуване на лична информация с последвало изнудване.
Исканията са от директно прехвърляне на пари към подадени (непроследими) банкови сметки или платформи за криптоплащания до изпращане на прикачен файл с вирус за пълен достъп до всички данни в компютъра.
През последната година хакерите се бяха развихрили до такава степен в методите си, че едва ли останаха институции или известна компании, от името на която не са изпращали имейли. А пък самите власти освен с препоръки как да разпознаваме фишинг атаките и съвети как да се предпазим не оставиха впечатление за успехи в борбата с тях.
Всъщност за един средноинтелигентен човек не би трябвало да е много трудно да разпознае залпа от подобни писма на пощата си. Повечето обикновено са написани неособено реалистично, най-вече тези, в които ще откриете заплаха, че ще публикуват ваши порно клипове, ако не им преведете пари. Първо стилистиката на текста показва, че това е текст за обща аудитория, масовка, не са написани подробности за самия Вас. Какъв по-голям жокер?
Специално тези писма в повечето случаи предизвикват хумор у получателите им и предизвиква порив у тях да ги споделят с ирония във фейсбук, получавайки вълна от коментари. Но всъщност този факт не е толкова весел, защото би трябвало да е по-логично да се търсят начини да се разкриват подобни престъпления (не си мислете, че няма и такива, които да се „връзват“) и съответно първичната реакция следва да е за сигнал към някоя от многото компетентни институции. Аналогичен пример са измислените статии в зората на жълтата журналистика, когато известни личности коментираха с „чета ги и се заливам от смях“ изписаните глупости за тях, вместо да подведат авторите им под съдебна отговорност. Липсата на това доведе до развитието на т.нар. „кафяви медии“ след като им донесе единствено дивиденти.
От НАП на няколко пъти официално съобщиха, че не изпращат информация за задължения на лица по електронната поща именно като превантивен метод срещу фишинг атаките. Това би трбявало да е достатъчен мотив, когато получите имейл, придружен с крещящ текст за моментално плащане и прикачени файлове да го снимате и пратите сигнал в ГДБОП. Или пък, ако не искате, да го изтриете. Все пак има официална платформа за подаване на сигнали.
Сред последните тенденции на хакерите са писма от името на световни куриерски брандове, като DHL, в които с простичък текст ви информират, че не са ви открили на адреса, но пък има прикачен файл, целящ да отговори на любопитството ви „какво пък съм поръчал?“. Единственото, по което могат да ви заблудят, са наличните оригинални лога на компаниите и институциите. И не забравяйте, че най-големите световни брандове имат представителства в България и най-малкото ще ви изпратят имейл на грамотен български език и данни за контакт, както и имена. В някои случаи, за да минат това препятствие, адресатите ползват популярния транслейтър на Google, още по-популярен с несвързаните си преводи, което също отдалеч издава фишинга.
Въпросът, в случая, е има ли шанс правдата в борбата с този вид престъпления и до колко службите могат да се противопоставят ефективно на тях, тъй като за арестувани „големи риби“ не сме чували все още.
За сметка на това информацията как да се предпазим е налична в мрежата и изключително изчерпателна, стига човек да има желание да се информира. Всъщност, информацията е най-голямата защита от фишинг именно заради непрекъснатото развитие на киберпрестъпленията.
