След мощния протест в центъра на София Бойко Борисов излезе с гръмко изявление: „Изтегляме бюджета“. Изказването бе поднесено драматично – като жест към гражданите, като признание, че управляващите са чули недоволството и правят крачка назад. В медиите веднага се завъртя внушението, че Бюджет 2026 пада, че напрежението е овладяно и че „властта реагира“.
На следващия ден обаче картината се оказа коренно различна. В Народното събрание няма нито един официален документ за оттегляне на бюджета. Няма внесено решение. Няма процедура. Няма гласуване. Бюджетът стои точно там, където беше – приет на първо четене и подготвен да продължи напред. Единственото, което е „изтеглено“, са думите на Борисов.
Това е класически политически маньовър: да успокоиш протестиращите с медийна димка, за да разредиш напрежението. Да създадеш впечатление за действие, докато реално не предприемаш нищо. Да печелиш време, докато хората се приберат, улицата утихне и можеш спокойно да върнеш същия бюджет обратно.
Но тази игра навлезе в нов, още по-опасен етап.
Докато управляващите се опитват да размият истината, ПП–ДБ започнаха опит да присвоят гражданския протест като „свой“. Асен Василев вече няколко пъти заяви, че протестът бил техен, че те можели „да съберат хората“, че това било „обществена реакция, водена от тях“.
Тези претенции създават обратен ефект. Хората излязоха на улицата не заради партии, а въпреки партиите. Излязоха, защото бюджетът удря по доходите, по бизнеса, по обикновения човек. Излязоха, защото ги лъжат в очите. Излязоха, защото им омръзна от цинизъм.
Гражданският протест беше силен именно защото беше чист – без знамена, без партийни лидери, без политически режисьори. Опитът на ПП–ДБ да го обявят за „свой“ деморализира хората, отблъсква ги и създава усещане, че някой се опитва да ги използва. И ако това стане водещо впечатление, мнозина просто ще откажат да излязат отново. Никой не иска да бъде статист в чужда партийна постановка.
Така протестът рискува да бъде ударен не само от лъжата на управляващите, но и от политическия паразитизъм на тези, които искат да го овладеят. А това е най-лесният начин бюджетът да мине тихомълком – не защото хората са съгласни, а защото не искат да бъдат въвлечени в поредния партиен спектакъл.
В момента ситуацията е проста:
ако протестът остане граждански, бюджетът може да падне.
ако го превърнат в партиен митинг, бюджетът ще мине.
Управляващите вече разчитат точно на това – да се стигне до разделение, до отвратени граждани, до усещането „не ми се занимава с партии“. В такава среда бюджетът може да бъде прокаран тихо, без натиск, без шум, с минимални щети за властта.
Затова най-важното сега е да се подчертае истината: протестът не е на ПП–ДБ, не е на ГЕРБ, не е на никоя партия. Протестът е на хората, които имат пълното право да бъдат недоволни, да бъдат лъгани и манипулирани, и да отстояват собствените си интереси без политически посредници. Той не трябва да бъде прилаган като оръжие в партийни битки, защото тогава губи силата си.
Лъжата за „оттегления“ бюджет е симптом. Опитът да се овладее гражданският протест е диагноза. И ако обществото отстъпи точно сега, управляващите ще приемат това като зелена светлина да правят каквото поискат.
Време е да се види ясно – или протестът остава граждански и силен, или бива удавен в партиен шум и бюджетът минава без проблем.
