Правителството на Росен Желязков вече е натоварило държавата с над 16 милиарда лева нов дълг само за тази година. Това не е слух, не е преувеличение — това са официални данни от Министерството на финансите. Въпросът е друг: къде отидоха тези пари и защо българинът не усеща абсолютно нищо от тях?
Пътища няма — или са разкопани, или са в състояние „лунен пейзаж“. Инфраструктурата е на ниво следвоенен Бейрут. Ремонтите са вечни, качеството — трагично, а цените — летят нагоре месец след месец. Храна, гориво, услуги — всичко расте с 20–30%, докато управляващите се държат така, сякаш живеем в някаква паралелна реалност на „просперитет“, „стабилност“ и „еврозонен рай“.
Тези 16 милиарда лева трябваше да решат проблеми, не да ги задълбочат. Но очевидно апетитът на политическия елит е по-дълбок от всяка бюджетна дупка. Парите потъват безследно, отчетите стават все по-непрозрачни, а реалният живот — все по-тежък. Народът не вижда инвестиции, не вижда подобрения, не вижда резултат. Вижда само нов дълг, нови разходи и нови оправдания.
Фактът е прост: ако 16 милиарда лева изчезват, без да оставят следа, проблемът не е финансов — проблемът е управленски. И докато българите плащат сметката с инфлация, обедняване и разруха по пътищата, в парламента очевидно всички са доволни. Там кризата не се усеща.
Остава един логичен въпрос, който управляващите упорито избягват:
Кой прибра тези 16 милиарда?
Докато не дойде денят, в който някой най-после даде честен отговор, България ще продължава да тъне в дългове, а гражданите — в безнадеждие.
