Снощният протест беше не просто изблик на недоволство. Това беше политически земетръс. И когато един земетръс разклати сградата, тя вече не е същата – дори да успеят да я позакърпят. Ето какво реално следва, ако гледаме трезво, без пропаганда и без партийни наративи.
1. Правителството влезе в режим на паническо оцеляване
Фактът, че Бойко Борисов за една нощ обърна курса и заяви, че бюджетът ще бъде „изтеглен и преработен“, показва едно – страх. Не от опозицията, а от улицата.
Управляващите прекрасно разбраха числата, които медиите внимателно омаловажиха: площада беше пълен. Десетки хиляди хора. И не организирани. Не платени. Не докарани. А автентични.
Това ги изплаши много повече, отколкото която и да е парламентарна атака.
2. Оттук нататък бюджетът 2026 е токсичен
Дори да се опитат да го „ремонтират“, този бюджет е политически мъртъв. Никой не иска да се подпише под него. Който го направи – пада с него.
Затова вероятните сценарии са два:
– нов „ремонтиран“ бюджет, направен на бърза ръка, с козметични промени;
– работа по удължен бюджет за 2025 г., както вече се прави за години от хаоса.
И двата варианта показват слабост, не стабилност. Управляващите в момента не управляват – реагират.
3. Пеевски излезе като основен символ на проблема
Делян Пеевски не е премиер, не е министър, не е финансов министър. Но за хората той е центърът на властта. И снощи това се видя кристално ясно.
Името му беше най-скандираното на площада. Не по партийна линия, а по гражданска.
В очите на хората той е символът на задкулисието, на захапката на ДПС върху държавата, на модела, който продължава независимо кой формално е в Министерския съвет.
Ударът върху Пеевски е удар върху моторa на това управление.
4. ГЕРБ разбраха, че „контролът“ им върху общественото мнение е илюзия
Дълги години те се крепяха върху два стълба:
– медийно влияние;
– усещането, че хората са уморени и апатични.
Снощи се оказа, че вторият стълб се е срутил.
А първият просто не работи, когато истината я излъчват хиляди телефони на живо.
5. ПП–ДБ бяха поставени на място
Опитаха да използват протеста. Опитаха да се покатерят на сцената. Опитаха да го „превземат“.
Реакцията беше ясно „Не“.
За пръв път отдавна гражданите не позволиха на никоя партия да присвои гнева им. Това е огромен знак, че политическата система е загубила легитимност в очите на масовия човек.
Хората не вярват на никого – нито на управляващи, нито на претендентите.
6. Това не беше еднократен протест – това е начален етап на процес
Когато видиш 30–50 000 души на улицата, и то в делнична вечер, това НЕ е еднодневна акция.
Това е симптом на натрупана енергия.
И тази енергия няма да изчезне, защото причините ѝ не са изчезнали.
Бюджетът може да го замажат.
Но:
– корупцията не е замазана;
– Пеевски не е замазан;
– мутринският модел не е замазан;
– институционалната арогантност не е замазана.
Хората няма да се върнат към „нормалност“, защото нормалността в държавата е болна.
7. Реалният риск за управляващите е следният:
Ако протестите продължат още една-две вечери в подобен мащаб, този кабинет няма да издържи.
Ще започне лавина – министерски оставки, размествания, вътрешни трусове, медийни разкрития, разделения в управляващото мнозинство.
Най-големият страх на управляващите е, че хората може да осъзнаят **кол
