От два дни, колеги от бургаска медия, се опитват да разкажат, а после и да намерят истината за съдбата на поредната бургаска дупка. В случая, става дума за бившия общински колодрум, разположен на възловото място срещу МБАЛ и пътя за Созопол. Става дума, за 20 дка общинска земя, които по времето на Йоан Костадинов, тогавашният общински съвет, в който участваше като съветник и сегашният кмет, апортира в търговско дружество с частен инвеститор.
Оказва се, че тогава някой не прочел, не разбрал, не видял или не искал да види, че в устава на дружеството е записано, че увеличението на капитала става не с решение на общото събрание, а с решение на съвета на директорите, където частният инвеститор има мнозинство. И така историята продължава, като в учебник по икономика, в раздела "завладяване без пари на чужда собственост". Капиталът се увеличава, частните инвеститори могат да запишат новите акции, общината няма пари и не може. Така от равни, дяловете на общината намаляват до степен от нея нищо да не зависи. Изхвърлят нейните представители и от управлението на дружеството. Както се казва "нищо лично, просто бизнес"
Следва продължение, с очакван край.
Дружеството задлъжнява, появяват се кредитори, един от тях получава изпълнителен лист и вади имота на публична продан. Така за няколко години, с малко пари за съдебни такси и адвокатски хонорари, един общински имот се е запътил към публична продажба от съдия- изпълнител. Елегантно, някои биха казали дори хитро.
Остава въпросът, кои са балъците или по скоро кой се прави на балък?
Ние си задаваме въпроса, защо чак сега общинарите проплакват и то доста театрално за проблема. Досега били водели дела. Отсреща противникът обаче бил по умен и по добър. Тогава защо ги плащаме тези заплати, за да кажат днес: "губим земята, нямаме полезен ход". Липсва им носната кърпичка, за да изглежда драматизмът почти идеален.
Питаме се и какво мисли кметът по проблема. Написал писмо до общинския съвет. Защо, доскоро един от най-силните хора в държавата, член на изпълнителната комисия на управляващата до февруари партия, не използва своя авторитет и влияние, за да спре "юридическите машинации" на частния инвеститор. Защото отстрани погледнато, докато се хвалим, че сме станали "велосипеден град" ще останем без колодрум. Колоездене отдавна нямаме.
Ние си задаваме и друг въпрос: след като се смени собствеността и съдебния изпълнител продаде имота, ще даде ли общината съгласие, да се измени плана и вместо колодрум, там да се предвиди за строителство търговски център, хотел или затворен жилищен комплекс. Или това вече е направено?
Накрая се питаме, такава ли ще е съдбата на стадион "Черноморец" и наближава ли и там развръзката? Също смесено дружество, също общината участва с имот в дружеството, също частния инвеститор дава пари, но ги оформя като заем, а ние какво правим, уважаеми кмете и уважаеми общински чиновници. Мълчание и вдигане на ръце...
После ще се сърдят защо правим анкета с въпроса "Вечните проблеми на Бургас" . 
От два дни, колеги от бургаска медия, се опитват да разкажат, а после и да намерят истината за съдбата на поредната бургаска дупка. В случая, става дума за бившия общински колодрум, разположен на възловото място срещу МБАЛ и пътя за Созопол. Става дума, за 20 дка общинска земя, които по времето на Йоан Костадинов, тогавашният общински съвет, в който участваше като съветник и сегашният кмет, апортира в търговско дружество с частен инвеститор.
Оказва се, че тогава някой не прочел, не разбрал, не видял или не искал да види, че в устава на дружеството е записано, че увеличението на капитала става не с решение на общото събрание, а с решение на съвета на директорите, където частният инвеститор има мнозинство. И така историята продължава, като в учебник по икономика, в раздела "завладяване без пари на чужда собственост". Капиталът се увеличава, частните инвеститори могат да запишат новите акции, общината няма пари и не може. Така от равни, дяловете на общината намаляват до степен от нея нищо да не зависи. Изхвърлят нейните представители и от управлението на дружеството. Както се казва "нищо лично, просто бизнес"
Следва продължение, с очакван край.
Дружеството задлъжнява, появяват се кредитори, един от тях получава изпълнителен лист и вади имота на публична продан. Така за няколко години, с малко пари за съдебни такси и адвокатски хонорари, един общински имот се е запътил към публична продажба от съдия- изпълнител. Елегантно, някои биха казали дори хитро.
Остава въпросът, кои са балъците или по скоро кой се прави на балък?
Ние си задаваме въпроса, защо чак сега общинарите проплакват и то доста театрално за проблема. Досега били водели дела. Отсреща противникът обаче бил по умен и по добър. Тогава защо ги плащаме тези заплати, за да кажат днес: "губим земята, нямаме полезен ход". Липсва им носната кърпичка, за да изглежда драматизмът почти идеален.
Питаме се и какво мисли кметът по проблема. Написал писмо до общинския съвет. Защо, доскоро един от най-силните хора в държавата, член на изпълнителната комисия на управляващата до февруари партия, не използва своя авторитет и влияние, за да спре "юридическите машинации" на частния инвеститор. Защото отстрани погледнато, докато се хвалим, че сме станали "велосипеден град" ще останем без колодрум. Колоездене отдавна нямаме.
Ние си задаваме и друг въпрос: след като се смени собствеността и съдебния изпълнител продаде имота, ще даде ли общината съгласие, да се измени плана и вместо колодрум, там да се предвиди за строителство търговски център, хотел или затворен жилищен комплекс. Или това вече е направено?
Накрая се питаме, такава ли ще е съдбата на стадион "Черноморец" и наближава ли и там развръзката? Също смесено дружество, също общината участва с имот в дружеството, също частния инвеститор дава пари, но ги оформя като заем, а ние какво правим, уважаеми кмете и уважаеми общински чиновници. Мълчание и вдигане на ръце...
После ще се сърдят защо правим анкета с въпроса "Вечните проблеми на Бургас" . 
