Светата православна църква отбелязва днес денят на великомъченица Марина. Повод да почерпят имат не само Мариновците и Марините, но и всички производни от това, като на някои места имен ден празнуват и Емил и Емилия.
А тъй като в превод от латински името е със значението на „море”, „морска”, 17 юли е празник и за няколко населени места по морето, в това число и Созопол.
Житието на Светицата разказва, че Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, но когато била на 12 години тя за пръв чула за Бог и за христовата вяра и разбрала, че това е нейната религия. По това време срещу християните имало жестоки гонения.
Марина не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар да знаела какъв риск криело това. Пръв неин гонител станал самият й баща.
Веднъж, когато била вече на 16 години, в околностите на града тя срещнала управителя на източните провинции Олимврий. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че вместо да я предаде, той решил да я вземе за жена. Разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина не скрила, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат момичето и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
Това обаче не станало и жестокият управител заповядал да пребият девойката. Марина била подложена на нечовешки мъки – бита, закована за дърво с железни остриета, хвърлена в тъмница. В тъмницата и се явил самият Господ, който й казал, че тя е победила злото и излекувал раните й. Когато на другия ден я изправили пред съда и всички видели, че тя е здрава, езичниците прославили християнския Бог. Управителят обаче не склонил. Той настоявал момичето да признае езичеството. И след като тя отново отказала, изтезанията върху нея станали още по-жестоки. След като нищо не успяло да пречупи волята на Марина, жестокият владетел заповядал да я завържат и да започнат да я давят. А накрая разпоредил да посекат непокорната девойка.
Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички.
Именно поради непреклонната воля и силната вяра на някои икони Св. Марина е изобразявана
Светата православна църква отбелязва днес денят на великомъченица Марина. Повод да почерпят имат не само Мариновците и Марините, но и всички производни от това, като на някои места имен ден празнуват и Емил и Емилия.
А тъй като в превод от латински името е със значението на „море”, „морска”, 17 юли е празник и за няколко населени места по морето, в това число и Созопол.
Житието на Светицата разказва, че Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, но когато била на 12 години тя за пръв чула за Бог и за христовата вяра и разбрала, че това е нейната религия. По това време срещу християните имало жестоки гонения.
Марина не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар да знаела какъв риск криело това. Пръв неин гонител станал самият й баща.
Веднъж, когато била вече на 16 години, в околностите на града тя срещнала управителя на източните провинции Олимврий. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че вместо да я предаде, той решил да я вземе за жена. Разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина не скрила, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат момичето и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра. 
Това обаче не станало и жестокият управител заповядал да пребият девойката. Марина била подложена на нечовешки мъки – бита, закована за дърво с железни остриета, хвърлена в тъмница. В тъмницата и се явил самият Господ, който й казал, че тя е победила злото и излекувал раните й. Когато на другия ден я изправили пред съда и всички видели, че тя е здрава, езичниците прославили християнския Бог. Управителят обаче не склонил. Той настоявал момичето да признае езичеството. И след като тя отново отказала, изтезанията върху нея станали още по-жестоки. След като нищо не успяло да пречупи волята на Марина, жестокият владетел заповядал да я завържат и да започнат да я давят. А накрая разпоредил да посекат непокорната девойка.
Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички.
Именно поради непреклонната воля и силната вяра на някои икони Св. Марина е изобразявана 
