Тази година началото на учебната година в едно бургаско училище предизвика сериозни спорове, които далеч надхвърлят обичайните родителски притеснения за униформи, тетрадки и учебни помагала. Откриването на учебната година бе отбелязано със символика, която не остана незабелязана – цветни балони, подредени в цветовете на ЛГБТИ общността. Те бяха поставени въпреки действащата забрана за политическа и идеологическа пропаганда в училищата, което породи въпроса за двойните стандарти в системата. И докато балоните носеха послание за приемане и толерантност, парадоксът идва от другото изискване на същото това училище: учениците в часовете по физическо възпитание да носят задължително бели тениски – без никакви надписи или декорации.
Балоните и забраната: Цветовете на контраста
Няма как да не се отбележи очевидното противоречие. Цветните балони, които трябваше да символизират подкрепа за разнообразието и приемането, бяха наредени така, че наподобяват знамето на ЛГБТИ – жест, който сам по себе си не би трябвало да има място в училищния двор поради забраната за политическа и идеологическа пропаганда. Вместо да бъдат под формата на класическата дъга, символизираща многообразието по универсален начин, те бяха в подредба, която директно препраща към определена идеология. Но още по-голямата ирония идва в това, че докато училището демонстрира подкрепа за толерантността и разнообразието с тези балони, на самите ученици не се разрешава „да бъдат цветни“.
Бялата тениска – символ на абсурдното изискване
На фона на тази показна „цветност“ в символиката, училището налага строги ограничения на учениците – задължителната бяла тениска за часовете по физическо. Без надписи, без лога, без нищо, което би могло да изразява индивидуалност. Тази дребна на пръв поглед подробност доведе до масови родителски оплаквания и дори кризи на нервите. Изискването за бяла тениска, без да има униформи за останалата част от учебния процес, в комбинация с недостига на тези артикули по магазините през септември, постави родителите в абсурдната ситуация да гонят невъзможното.
Проблемът не е само в трудността да се намери бяла тениска по време на пиковия сезон за покупки. Това изискване поставя и въпроса за практичността – защо точно бялото, най-лесно цапащият се цвят, е задължителен за един от най-активните часове, в който децата тичат, потят се и са изложени на всякакви условия? Нима една тениска с цвят или надпис би пречила на учебния процес?
Наложената „цветност“ и забранената индивидуалност
Парадоксът става още по-явен, когато се разгледа в по-широк контекст. Открито се демонстрира толерантност към едни символи, но се ограничава изразяването на индивидуалността на учениците. Ако училището е място за развитие на личността и уважение към различията, то защо децата не могат да изразят себе си дори чрез нещо толкова просто като тениска? Защо се изисква строга унификация в един от най-незначителните аспекти на училищния живот, докато същевременно се използва символиката на многообразието на церемонията по откриването?
Бялата тениска като символ на родителския стрес
Изискването за бяла тениска в началото на учебната година се превърна в изпитание за търпението на родителите. Обикалянето на магазини, липсата на наличности, опитите да се угоди на училищните правила, водят до стрес и раздразнение. „Защо трябва да се носи бяла тениска по физическо?“ е въпрос, който много родители задават, когато се изправят пред този привидно нелогичен казус. Масовото търсене на евтини бели тениски води до ситуации, в които родителите се сблъскват с недостиг или с артикули, които не отговарят на изискванията.
Парадоксът на училищното многообразие
Така се получава двоен стандарт в самата система. От една страна, училището използва символиката на цветността и многообразието, за да изрази подкрепа за толерантността. От друга страна, същото това училище принуждава децата да се придържат към една унифицирана визия в часове, където личната изява би трябвало да бъде по-свободна. Балоните на откриването са символ на многообразие, но учениците се сблъскват със строгост и еднаквост във всекидневието.
Време за промяна
Цветните балони и бялата тениска са два противоположни символа на днешната образователна система – една, която иска да бъде модерна и толерантна, но в същото време не успява да предложи реална свобода и индивидуалност на своите ученици. Ако училището наистина иска да бъде място на приобщаване и подкрепа за различието, то трябва да приложи тези принципи не само символично, но и в ежедневието на своите ученици. Трябва да има баланс между правилата и възможността за лична изява, а малките детайли като бялата тениска не трябва да бъдат капка, която да прелива чашата на родителското търпение.
