Изкарването на църквата „на палатка” в центъра на Бургас породи много дискусии през последните дни. Коментарите се люшкат в двата полюса, като съвсем не по християнски, много от нас се опитват да търсят вина и поводи да роптаят. И ги намират.
Факт е, че най-голямата църква в Бургас е в окаяно състояние и виновни сигурно има. Не може да се отрече и това, че за 105-годишната си история храмът затваря врати за богомолците за първи път. Истина е, че не пазим уникалните си културни паметници. Вярно е, че самата идея за църква под шатра звучи абсурдна. Но на фона на всичко това се забелязва и нещо друго... едва ли през последните годни толкова много хора са посещавали празничните литургии. А и както пише в Библията Бог е в сърцето на всеки.
Службите на открито, разположени в самия център на града, карат почти всеки минаващ да се отбие за минута от пътя си и да се прекръсти пред иконата. Самите жени, които продават свещи, споделят, че сега работата им се е увеличила. „Нека, нека да идват хората. Няма значение къде ще сме разположени, нали важното е да привличаме вярващите”, казва една от тях.
На това мнение са и голяма част от богомолците. „В храма наистина има повече тайнственост и усещането е различно, но по празниците така или иначе тази атмосфера липсва, защото опашките са огромни, хората се блъскат и са изнервени. В такива моменти аз не мога да усетя празника, влизам набързо, паля свещ и излизам, за да отстъпя място на следващия. А сега е по-спокойно, по-широко е”, казва 33-годишният Владимир.
На подобно мнение е и 28-годишната Виктория, която признава, че в началото е била скептично настроена относно провеждането на службите по-този начин, но след това се е уверила, че не е толкова лоша идеята. „Разбира се, че е добре да се възстанови храмът и да се събират хората там, но сега дойдоха и мои приятели, които иначе нямат нерви да се бутат в църквата. А и когато е така на открито и я няма тази тайнственост, хората сякаш се чувстват по-свободни, не се притесняват. Вижте как е в другите християнски църкви. Всичко е някак по-достъпно”, казва жената.
Сравняването ни с другите – нации, религии, държави – е присъщо за нас българите. Понякога е ненужно, друг път дразнещо, но не рядко е и полезно. И вместо да скачаме срещу всичко и срещу всички, поне на празниците можем да си „позволим” да бъдем малко по-положителни и да усетим Великден като такъв. Така го правят и другите...
Изкарването на църквата „на палатка” в центъра на Бургас породи много дискусии през последните дни. Коментарите се люшкат в двата полюса, като съвсем не по християнски, много от нас се опитват да търсят вина и поводи да роптаят. И ги намират.
Факт е, че най-голямата църква в Бургас е в окаяно състояние и виновни сигурно има. Не може да се отрече и това, че за 105-годишната си история храмът затваря врати за богомолците за първи път. Истина е, че не пазим уникалните си културни паметници. Вярно е, че самата идея за църква под шатра звучи абсурдна. Но на фона на всичко това се забелязва и нещо друго... едва ли през последните годни толкова много хора са посещавали празничните литургии. А и както пише в Библията Бог е в сърцето на всеки.
Службите на открито, разположени в самия център на града, карат почти всеки минаващ да се отбие за минута от пътя си и да се прекръсти пред иконата. Самите жени, които продават свещи, споделят, че сега работата им се е увеличила. „Нека, нека да идват хората. Няма значение къде ще сме разположени, нали важното е да привличаме вярващите”, казва една от тях. 
На това мнение са и голяма част от богомолците. „В храма наистина има повече тайнственост и усещането е различно, но по празниците така или иначе тази атмосфера липсва, защото опашките са огромни, хората се блъскат и са изнервени. В такива моменти аз не мога да усетя празника, влизам набързо, паля свещ и излизам, за да отстъпя място на следващия. А сега е по-спокойно, по-широко е”, казва 33-годишният Владимир.
На подобно мнение е и 28-годишната Виктория, която признава, че в началото е била скептично настроена относно провеждането на службите по-този начин, но след това се е уверила, че не е толкова лоша идеята. „Разбира се, че е добре да се възстанови храмът и да се събират хората там, но сега дойдоха и мои приятели, които иначе нямат нерви да се бутат в църквата. А и когато е така на открито и я няма тази тайнственост, хората сякаш се чувстват по-свободни, не се притесняват. Вижте как е в другите християнски църкви. Всичко е някак по-достъпно”, казва жената.
Сравняването ни с другите – нации, религии, държави – е присъщо за нас българите. Понякога е ненужно, друг път дразнещо, но не рядко е и полезно. И вместо да скачаме срещу всичко и срещу всички, поне на празниците можем да си „позволим” да бъдем малко по-положителни и да усетим Великден като такъв. Така го правят и другите... 
