Альоша в Бургас – да съборим историята или да я разкажем по нов начин?
В Бургас отново се разгаря вечният дебат около съдбата на паметника Альоша. За едни – останка от комунистическия режим, за други – исторически символ и част от градския пейзаж. Но въпросът не е само емоционален, а културен, морален и дълбоко национален.
Да, Альоша е построен в епоха, белязана от контрол и пропаганда. Но това не отменя факта, че той е част от историята на България и на самия Бургас. И каквото и да мислим за онова време – то се е случило. Днес обаче все по-често избираме да рушим, вместо да разказваме. Да забравим, вместо да осмислим.
Да погледнем отвъд нашите граници. Германия и Полша не събарят концлагерите. Те ги превръщат в музеи – места на памет, знание и предупреждение. Не защото им харесва, а защото знаят, че миналото, дори и най-болезненото, трябва да бъде помнено, за да не се повтаря.
А ние какво правим? Опитваме се да зачеркнем част от собствената си идентичност. Ако се ръководим от логиката „да махнем всичко от соца“, то тогава трябва да съборим половин Бургас – панелките, училищата, заводите, инфраструктурата. Това е саморазрушителен абсурд, който не води до развитие, а до безпаметност.
Вместо да рушим Альоша, защо не го превърнем в музей, достъпен за посетители – с документи, архивни снимки, лични истории? Със скромна входна такса и екскурзовод, който разказва реалната история – без идеологически завои, но с уважение към истината.
Бургас има нужда от културна зрялост, не от политическо отмъщение. Да превърнем паметниците от миналото в уроци за бъдещето. Да създадем място за размисъл, а не за забрава. Така ще покажем, че сме общество, което не се срамува от историята си – а я уважава и използва мъдро.
