В последните години се нароиха колосален брой партии, коалиции, блокове, съюзи и какво ли не още в политическото пространство на България. Множество кандидати за слава и за политическа кариера изявиха желание да спечелят народната любов. В последните дни особено актуален е новият духовен гуру на страната Николай Бареков. Той стигна дотам, че вече се изживява като новия спасител на нацията и като човека, който контролира процесите в страната. Интересна метаморфоза за мъж, който само до преди няколко години беше просто един журналист в частна телевизия.
Волен Сидеров пък отново върна стария рефрен за минималната пенсия от 500 лева и минималната заплата от 1000 лева. Той винаги обича да казва това, което масите искат да чуят. След това не го изпълнява, но няма нищо. Народната памет е къса. Това е вече доказано.
Всъщност превъплъщенията и постоянното политическо хамелеонство не са от вчера. От началото на т.нар. демократични процеси у нас до сега, са учредени огромен брой партии и политически формирования. България сигурно е рекордьор по този показател.
Още от самото начало СДС се разцепи на три-либерали, център и СДС-движение. След това Костов сам създаде ДСБ, хубавото Наде своя партия, Софиянски също и т.н. Земеделските съюзи също се разроиха като цигански деца, а междувременно постоянно се появяваха нови и нови формации.
Дори НФСБ и Симеон претърпяха фиаско, след като младите юпита направиха „Новото време”. Появиха се и партии от типа на”Лидер”, които са определено корпоративни проекти. /в този случай на Христо Ковачки/. За ромските организации и партийки е излишно да говорим, както и за ВМРО, което също претърпя няколко метаморфози.
Националистическите формации също станаха много.
Особен случай е Александър Томов, който е без конкуренция в потическите превъплащения. Неговата кариера започната от майката-хранилница БСП, но след това той зави по собствена неповторима траектория. Започна с ГОР/Гражданско обединение за република/, след това премина през ДАР/Демократична алтернатива за републиката/ и продължи с Евролевицата и Българска социалдемокрация. Междувременно се изяви и като шеф в Кремиковци/довейждайки го до фалит/ и като футболен бос в ЦСКА.
Политическият процес у нас е невероятно пъстър и наситен с изненади.
Заради това стигаме и до логичния въпрос. Защо пък Митьо Очите не си направи партия? Това не е шега. Той отговаря на всички условия за това. Познава го цяла България. Името му се среща почти всеки ден по вестници, сайтове, телевизии. Има и имиджа на човек, който държи на дисципината. Освен това, явно е в добро финансово състояние. Притежава и необходимите контакти, за да създаде стройна организация , като в същото време може да получи и необходимата логистична подкрепа. Той самият е бил ръководител на голяма структура, която дълги години реботеше безотказно. Може би някой ще каже, че той е престъпник, част от ъндърграунда и криминално проявен. Нека да си зададем въпроса какви са повечето политици, които буквално разкостиха държавата, но продължават да стоят на софрата с копана в ръка. Това наистина не е шега. И съвсем няма да е учудващо, ако Димитър Желязков реши да става политик. Почти сигурно е, че ще успее....
Стойчо Колев 
В последните години се нароиха колосален брой партии, коалиции, блокове, съюзи и какво ли не още в политическото пространство на България. Множество кандидати за слава и за политическа кариера изявиха желание да спечелят народната любов. В последните дни особено актуален е новият духовен гуру на страната Николай Бареков. Той стигна дотам, че вече се изживява като новия спасител на нацията и като човека, който контролира процесите в страната. Интересна метаморфоза за мъж, който само до преди няколко години беше просто един журналист в частна телевизия.
Волен Сидеров пък отново върна стария рефрен за минималната пенсия от 500 лева и минималната заплата от 1000 лева. Той винаги обича да казва това, което масите искат да чуят. След това не го изпълнява, но няма нищо. Народната памет е къса. Това е вече доказано.
Всъщност превъплъщенията и постоянното политическо хамелеонство не са от вчера. От началото на т.нар. демократични процеси у нас до сега, са учредени огромен брой партии и политически формирования. България сигурно е рекордьор по този показател.
Още от самото начало СДС се разцепи на три-либерали, център и СДС-движение. След това Костов сам създаде ДСБ, хубавото Наде своя партия, Софиянски също и т.н. Земеделските съюзи също се разроиха като цигански деца, а междувременно постоянно се появяваха нови и нови формации.
Дори НФСБ и Симеон претърпяха фиаско, след като младите юпита направиха „Новото време”. Появиха се и партии от типа на”Лидер”, които са определено корпоративни проекти. /в този случай на Христо Ковачки/. За ромските организации и партийки е излишно да говорим, както и за ВМРО, което също претърпя няколко метаморфози.
Националистическите формации също станаха много.
Особен случай е Александър Томов, който е без конкуренция в потическите превъплащения. Неговата кариера започната от майката-хранилница БСП, но след това той зави по собствена неповторима траектория. Започна с ГОР/Гражданско обединение за република/, след това премина през ДАР/Демократична алтернатива за републиката/ и продължи с Евролевицата и Българска социалдемокрация. Междувременно се изяви и като шеф в Кремиковци/довейждайки го до фалит/ и като футболен бос в ЦСКА.
Политическият процес у нас е невероятно пъстър и наситен с изненади.
Заради това стигаме и до логичния въпрос. Защо пък Митьо Очите не си направи партия? Това не е шега. Той отговаря на всички условия за това. Познава го цяла България. Името му се среща почти всеки ден по вестници, сайтове, телевизии. Има и имиджа на човек, който държи на дисципината. Освен това, явно е в добро финансово състояние. Притежава и необходимите контакти, за да създаде стройна организация , като в същото време може да получи и необходимата логистична подкрепа. Той самият е бил ръководител на голяма структура, която дълги години реботеше безотказно. Може би някой ще каже, че той е престъпник, част от ъндърграунда и криминално проявен. Нека да си зададем въпроса какви са повечето политици, които буквално разкостиха държавата, но продължават да стоят на софрата с копана в ръка. Това наистина не е шега. И съвсем няма да е учудващо, ако Димитър Желязков реши да става политик. Почти сигурно е, че ще успее....
Стойчо Колев 
