По какъв начин да се облекчат дейностите на пристанищата и как да се увеличи привличането на инвестиции към тях, бяха обсъдени на работна среща в Бургас. По време на дискусията се представиха предложенията за изменения на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Кръглата маса беше водена от депутата Иван Вълков, председател на Комисията по транспорт и съобщения в Народното събрание. В нея взеха участие кметовете на черноморските общини в областта, шефовете на Пристанище-Бургас и на частните портове в града, депутати, представители на Министерството на транспорта, на държавно предприятие "Морска инфраструктура" и на ИА "Морска администрация".
Част от предложените промени засягат административната уредба при изграждането и модернизацията на пристанищата и пристанищните съоръжения в екваторията на залива. Предвидените изменения, ще дават възможност това да става в значително по-кратки срокове. На този етап за строителство в пристанищата са нужни два плана - Генерален и ПУП. Предложението е вече да се изисква само Генерален план, който да включва характеристиките на Подробния устройствен план. "Това е в полза на бизнеса, тъй като ще се съкратят самите процедури, които са много тежки и понякога траят повече от една година. В посока на сигурността на с пристанища също има направени предложения. Това е една от най-големите промени, които се предлагат след 2000 г. Най-вероятно другата седмица в Комисия ще бъде разгледан Закона за изменение и допълнение на морските пространства. Лично аз очаквам той да бъде приет като закон през януари-февруари другата година.", заяви депутатът Иван Вълков.
Сред важните акценти, на които беше отделено внимание, е предложението да се даде възможност за строителството на морското дъно. По този начин ще може да се изгради част от техническата инфраструктура, в която влизат обекти от енергийната инфраструктура, телекомуникации, ВиК инсталации.
"Така например едно дълбоководно заустване трябва да бъде регламентирано със закон. То може да бъде изграждано и от частна фирма. Докато към настоящия момент изграждането в акваторията на залива може да се извършва само от държавата. По този начин ще се даде възможност за по-голямо усвояване на европейските фондове. Така, както направихме преди седем месеца със Закона за рибарските пристанища и възможността да се изграждат съоръжения там. В момента Созопол, Царево, Бургас и Поморие имат такива инвестиционни намерения, които общо възлизат на 20 млн. лв.", уточни Иван Вълков.
На срещата свои предложения направиха и представители на местната власт по общини. Кметът на Бургас Димитър Николов се обърна към представителите на Министерството с молба да се облекчат и ускорят дейностите по съгласуване на внесени проекти. "Когато кандидатстваме по дадена Оперативна програма, ние гоним срокове и ако може съгласуването при вас да става по-бързо, за да си свършим и ние тук работата спокойно", каза градоначалникът.
Колегата му от Несебър пък постави друг важен за неговата община въпрос, свързан с културно-историческия статут на града. Николай Димитров обясни, че има рязко разминаване между Закона за пристанищата и този за културните паметници. "Съществува сериозно противоречие, защото от една страна пристанището в Несебър е на държавата и е определено като паметник от световно значение, а от друга страна има възможността то да бъде отдавано на концесия. Желателно е отделните закони да си кореспондират.", заяви несебърският кмет.
Запитване към представителите на Министерството на транспорта направи и кметът на Поморие Иван Алексиев. Той обясни, че по Оперативна програма "Рибарство" има възможност общината му да спечели проект, за изграждането на закрити лодкостояни в Ахелой. В нашия Закон обаче такова понятие не съществувало, което спъвало работата по усвояването на европейските пари.
От своя страна Павел Маринов, председател на Института за регионални стратегии, заяви, че подобни срещи са се правели и преди, но резултат от тях досега не е имало. Затова според него по-добре е да се предприеме изготвянето на нов Закон за пристанищата и морските пространства, вместо да се изменя и допълва вече съществуващият такъв.
По какъв начин да се облекчат дейностите на пристанищата и как да се увеличи привличането на инвестиции към тях, бяха обсъдени на работна среща в Бургас. По време на дискусията се представиха предложенията за изменения на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Кръглата маса беше водена от депутата Иван Вълков, председател на Комисията по транспорт и съобщения в Народното събрание. В нея взеха участие кметовете на черноморските общини в областта, шефовете на Пристанище-Бургас и на частните портове в града, депутати, представители на Министерството на транспорта, на държавно предприятие "Морска инфраструктура" и на ИА "Морска администрация".
Част от предложените промени засягат административната уредба при изграждането и модернизацията на пристанищата и пристанищните съоръжения в екваторията на залива. Предвидените изменения, ще дават възможност това да става в значително по-кратки срокове. На този етап за строителство в пристанищата са нужни два плана - Генерален и ПУП. Предложението е вече да се изисква само Генерален план, който да включва характеристиките на Подробния устройствен план. "Това е в полза на бизнеса, тъй като ще се съкратят самите процедури, които са много тежки и понякога траят повече от една година. В посока на сигурността на с пристанища също има направени предложения. Това е една от най-големите промени, които се предлагат след 2000 г. Най-вероятно другата седмица в Комисия ще бъде разгледан Закона за изменение и допълнение на морските пространства. Лично аз очаквам той да бъде приет като закон през януари-февруари другата година.", заяви депутатът Иван Вълков. 
Сред важните акценти, на които беше отделено внимание, е предложението да се даде възможност за строителството на морското дъно. По този начин ще може да се изгради част от техническата инфраструктура, в която влизат обекти от енергийната инфраструктура, телекомуникации, ВиК инсталации.
"Така например едно дълбоководно заустване трябва да бъде регламентирано със закон. То може да бъде изграждано и от частна фирма. Докато към настоящия момент изграждането в акваторията на залива може да се извършва само от държавата. По този начин ще се даде възможност за по-голямо усвояване на европейските фондове. Така, както направихме преди седем месеца със Закона за рибарските пристанища и възможността да се изграждат съоръжения там. В момента Созопол, Царево, Бургас и Поморие имат такива инвестиционни намерения, които общо възлизат на 20 млн. лв.", уточни Иван Вълков.
На срещата свои предложения направиха и представители на местната власт по общини. Кметът на Бургас Димитър Николов се обърна към представителите на Министерството с молба да се облекчат и ускорят дейностите по съгласуване на внесени проекти. "Когато кандидатстваме по дадена Оперативна програма, ние гоним срокове и ако може съгласуването при вас да става по-бързо, за да си свършим и ние тук работата спокойно", каза градоначалникът.
Колегата му от Несебър пък постави друг важен за неговата община въпрос, свързан с културно-историческия статут на града. Николай Димитров обясни, че има рязко разминаване между Закона за пристанищата и този за културните паметници. "Съществува сериозно противоречие, защото от една страна пристанището в Несебър е на държавата и е определено като паметник от световно значение, а от друга страна има възможността то да бъде отдавано на концесия. Желателно е отделните закони да си кореспондират.", заяви несебърският кмет.
Запитване към представителите на Министерството на транспорта направи и кметът на Поморие Иван Алексиев. Той обясни, че по Оперативна програма "Рибарство" има възможност общината му да спечели проект, за изграждането на закрити лодкостояни в Ахелой. В нашия Закон обаче такова понятие не съществувало, което спъвало работата по усвояването на европейските пари.
От своя страна Павел Маринов, председател на Института за регионални стратегии, заяви, че подобни срещи са се правели и преди, но резултат от тях досега не е имало. Затова според него по-добре е да се предприеме изготвянето на нов Закон за пристанищата и морските пространства, вместо да се изменя и допълва вече съществуващият такъв. 
