Над 6 и половина милиона украинци - предимно жени и деца, напуснаха родината си заради войната. Част от тях избраха да се върнат по домовете си. Марина и дъщеря й събират куфарите и както хиляди украинки след дълги опашки и тежък път, пристигат в България. Познати и хотелиери ги посрещат в Балчик, обаче хотелите по Черноморието не бяха готови за настаняване през зимата.
„Студено беше, ние въобще не знаехме за колко време отиваме. И българите донасяха топли неща. А децата даваха своите играчки”, каза пред камерата на bTV Мария Узун, бесарабска българка от Одеса.
Хотелиерите по европейската програма, по която получават финансиране и компенсации за бежанците, можеха да ги приютят до края на май. А след това бежанците трябваше да бъдат преместени, тъй като започна туристическия сезон.
Едната от причините, майките да си тръгнат въпреки всичко - бяха условията, които им предлагаха вместо хотелите. През последните няколко години Оксана и съпругът й се занимават с туризъм. Оксана избра България заради географската и културната близост. И след пристигането и краткосрочна адаптация, те започват да помагат на бежанците с настаняване, пристигане, нужди и проблеми.
Марина разказа пред bTV и други истории на бежанци, как децата плачели, искали да се върнат вкъщи, да видят бащите си, тъжали по дома, за храната, за баба и дядо, за техните играчки. Връщането е голям риск, но хората го поемат, защото не могат да търпят повече раздялата.
Копнежът за родния дом е по-голям от страха от смъртта. Това е основната причина украинците масово да се връщат у дома, макар че войната не свърши и навсякъде продължават звуците на въздушните аларми.
