Удар в дъното на Азовско море може да е потопил българския кораб „Ванесса“, който потъна на трети януари 2008 година в Азовско море. Това разказа за e-Burgas.com управителят на фирмата-мениджър на плавателния съд кап. Дойчин Дойчев. По думите му предположението е изказано от негови колеги и самият той е склонен да се замисли върху подобна версия.
„ Азовско море е много лошо море. На мен моряци са ми казвали, че там, при голямо вълнение, водите му буквално се отварят и дъното се вижда. Виждали са мъртви котви. В архивите има описан такъв случай, прецедент, точно там“, коментира кап. Дойчев.
На днешния ден преди десет години, при инцидента с "Ванесса" загинаха деветима моряци от екипажа на кораба и украински лоцман. Оцеля и се завърна само един от корабокрушенците – вахтеният механик Николай Димитров.
И днес бургазлии ще си спомнят за страшната новина, която тогава завладя новинарските емисии в страната. Когато стана ясно, че на борда на плавателния съд е имало жители на града, всички изтръпнаха в очакване на информация за съдбата им. Още същия ден бе съобщено, че са открити загинали. Но се разбра и че има спасен моряк – премръзнал, но жив. Това подхрани надеждата, че ще бъдат намерени и други оцелели след катастрофата. С всеки изминал час обаче тя се топеше – знаеше се, че там, където корабът е потънал, времето се влошава непрекъснато и вилнее не просто буря, а ураган. Със скорост на вятъра до 35 метра в секунда или около 126 километра в час.
Корабът пристигнал в пристанище Бердянск в Украйна навръх Нова година - на 31 декември 2007 г. Застанал на кея и започнали товарни операции. Натоварени били 2935 тона метал и на 2 януари 2008 г. в 11:40 часа „Ванесса” отплавал за Бургас. Предполагаемото време на пристигане в Керченския пролив, където станал инцидентът, е разчетено за около 22:00 часа, сочи официалният доклад за произшествието на българското Министерство на транспорта. В него е посочено, че вятърът на мястото е бил със скорост 18-20 м/сек, морето е било бурно, а височина на вълните до четири метра. Температурата на въздуха е била минус шест градуса, а на морската вода - един градус.
Според информацията в документа, всички моряци са притежавали необходимата правоспособност и професионален стаж в съответствие с нормативните изисквания. На борда на „Ванеса” е имало 11 души - десетимата членове на екипажа и украински пилот.
Десет години след една от най-трагичните за Бургас морски катастрофи потърсихме управителя на фирмата-мениджър на кораба „Ванесса“ кап. Дойчин Дойчев. За да ни разкаже какво според него може да е станало в кораба и с моряците в бурното море в онази страшна нощ.
“Говорих с капитана няколко пъти. Той до последно беше спокоен. И уверен, че ще се справи със ситуацията, в която са попаднали”, разказа за e-Burgas.com кап. Дойчин Дойчев. И до днес той си спомня всяка дума, която са разменили в напрегнатите часове, когато моряците са се борили с урагана.
„Поради лошата прогноза корабът стоя в пристанището около едно денонощие. Капитанът ми е обади около дванадесет и нещо на обяд, след като вече беше отплавал от пристанището. Каза ми, че времето се е подобрило и е взел решение да тръгне. Не ме е питал дали да тръгне. Каза: „Отплавахме току-що. С пилот на борда сме. Пристанищният пилот слезе. Следваме Керч.“ Каза, че всичко е наред и беше в добро настроение. Решението той взима, след като властите му разрешават отплаване.
Не сме бързали, както се говореше. Имахме два кораба, които извършваха непрекъснато последователни рейсове. „Ванесса“ имаше 233 рейса, другият- „Емона“, около 200. Те не са имали някакъв график, който да трябва да се спазва. Договорът ни беше „отворен“. И най-важното, винаги се е действало в съответствие с изискванията за общия интерес-хората, на първо място, кораб, товар, навло.“
През нощта времето на района се влошило. В постоянна връзка с кораба е бил служител, назначено отговорно лице на брега. Той е комуникирал непрестанно и с трафик контрола на Керч и е следял ситуацията в оперативен вариант. Капитан Дойчев е провел разговор с капитана на „Ванесса“ около един часа след полунощ. Който му е казал, че поддържа малък ход.
„Аз разсъждавах чисто теоретично. Капитанът беше спокоен, но ми каза, че са получили силен удар. Каза ми и, че фалшбордът на левия борд е изкъртен. Дали парче лед е ударило кораба, както се говори, аз не зная. Защото нямаше обявена ледова обстановка. Ако е обявена ледова обстановка, през зоната се минава само с ледоразбивач. Властите ти налагат това. В случая не сме имали такава обстановка. С това също много се спекулираше. Казах на капитана да преценя, той е там, аз не мога да му заповядам какво да прави в никакъв случай. Той е в реалните условия и изцяло има правото да вземе крайното решение. На един капитан никой не може да му заповяда какво да прави, нито трафик контрола, нито мениджмънта. Той има върховна власт, надскачаща всички. Това е по Конвенция съгласно международния код за безопасно управление“, разказа капитан Дойчев.
„Казах му-„Ако смяташ, че е нужно, на двадесет мили сте, засилвай се към някой бряг, засядай умишлено и обявявай обща авария. Общата авария е, когато ти въвличаш всички страни в общо дело. За да има обща авария, той трябва да действа разумно, умишлено и добросъвестно, в общ интерес. Вече въвлича и товара, навло и екипажа, безусловно. Тук говорим в чисто юридически аспект. Т.е. ангажира всички, иначе всичко ще погине.
На това място, където са били обаче, се оказа, че няма подходящо място, където да заседне кораба по безопасен начин. Капитанът ми каза: „Според мен стоим добре. Движим се с два възела срещу вълната. Мисля, че ще бъде най-добре да продължим така. И да установим за какво става дума на сутринта“.
Събитията обаче се развили много бързо.
„Корабът беше в постоянна връзка с трафика и с наш служител-DPA. Бяхме сформирали кризисен щаб, макар и дистанционно. Следващия ни разговор с капитана беше между един и половина и два часа, след като аз звънях няколко пъти, той ми звънна. В тази екстремална обстановка дори ми се извини, че не е вдигал телефона си. Каза, че според него кораба потъва и се готвят за евакуация. Формално го попитах дали е взел всичко необходимо със себе си. Той каза, че в него са корабния дневник и паспортите на моряците“, спомня си капитан Дойчев.
По думите му евакуацията е извършена навреме, но условията са били наистина екстремални. Бурята вече се е била разразила със страшна сила.
Моряците се качили на спасителните плотове. Последни на кораба останали вахтения механик Николай Димитров и капитана. Огромна вълна блъснала Николай Димитров и той паднал в морето. После оцелелият моряк разказал, че последното, което видял бил корабът и капитана, който в една ръка държал чантата с корабната документация, а с другата се придържал към леерите на кораба. После морякът успял да доплува до дървени остатъци от палет и се хванал за тях. После разказал, че ударите, които са чули в корпуса на кораба са били два. Първо, силен трус в левия борд, а после още един. Дали обаче те са били от вълна или от друго, не се знае.
Според капитан Дойчев спасителните служби са направили всички възможно, за да помогнат на бедстващите корабокрушенци. В спешно организираната операция е участвал най-модерния хеликоптер в района. Той обаче не е успял да стигне до зоната на произшествието заради изключително лошото време. Било е невъзможно, щял да аварира и той. Влекачът, който се е отправил към мястото на инцидента, се е обледенил и това се наложило да се върне, без да успее да окаже помощ.
Справка показва, че капитанът на кораба е бил на служба в компанията от 2004 година, като отначало е бил на друг плавателен съд-„Емона“. На пети януари 2006 година е поел командването на „Ванесса“. Познавал е кораба отлично и е бил изключително опитен, коментират колегите му.
„Какво и как се е случило не може да се каже със сигурност. Ние се опитахме да направим собствено разследване. Ясно е, че е имало нахлуване на вода и загуба на плавателност. Но когато корабът е заливан от вълни, много трудно един капитан може да прецени в кой момент се губи плавателност. Вълните те връхлитат. Това представлява щурмуването. Запиват те вълна след вълна. Според мен капитанът е направил най-доброто, което е можел. Отначало аз подходих обвинително към властите, но после, след като видях какво е правено, какви усилия са положени, разбирам, че наистина е било извършено всички възможно. Азовско море е много лошо море. На мен моряци са ми казвали, че там при голямо вълнение, водите му буквално се отварят и дъното се вижда. Виждали са мъртви котви. Това са бетонни конструкции, към които можеш да хванеш проволка или верига. Мой колега изказа предположение, че е възможно „Ванесса“ да се ударил в такава мъртва котва или пък дори в дъното. Защото Азовско море е плитко. В архивите има описан такъв случай, прецедент, точно там. Но това са само предположения.
Основната причина за потъването на „Ванесса“ е лошото време. Това е генералният извод, които може да бъде направен след приключването на всички разследвания, сочат докладите.
Професията на моряците е най-рисковата. Не е тази на пилотите, както някой си мислят или на миньорите. Това за съжаление показва статистиката“, коментира капитан Дойчев.
„Много неща се изговориха. Но аз ще Ви кажа, че имахме два класови ремонта и един междинен ремонт с докувания и още един отделен ремонт, за да направим люковото закритие. Корабът беше минал изпитания, но ние допълнително го бяхме усилили“, категоричен е той. И припомня, че през зимата на 2008 година в Азовско море при лоши метеорологични условия са аварирали четиринадесет кораба. Не всички с пълна(физическа) загуба, но са останали негодни за плаване поради тежки поражения в конструкцията.т.е. реално пълна, но конструктивна загуба. За съжаление голяма част от моряците, около 30 души от екипажите, тогава не са били спасени.
Година по-рано, през ноември 2007 година, само за един ден в лошо време в Азовско море са потънали четири кораба. Това сочи справка в руски информационни сайтове. Съдбата на екипажа на единият от тях е неизвестна. От екипажа на друг потънал тогава кораб, са били спасени трима от единадесет моряци.
„При нас има някакво много лошо осъждане. Не сме морска нация. Такова е моето мнение. Знаете ли в други страни какви паметници има на загинали моряци. Списъците с имана по тях са много дълги. Всички сме гледали филма „Перфектната буря“ . Той е правен по действителен случай. Аз бях в същата тази буря тогава, като старши помощник капитан на траулера „Лимоза“. В тази буря потънаха няколко корабчета, не само това, за което е направен филма. От петнадесет годишен съм влязъл в Морско училище. Зная за какво става дума.
В тези тежки условия, ти си знаеш какво ти е. Много е лесно да се съди. Скандинавците имат една поговорка: „Морякът като бедства на море, ще се намерят хиляди умници да го съдят.“ Много лесно изглежда от един кабинет да се говори, но когато си на борда е друго. Няма филм, който да може да покаже за какво става въпрос. Има гледки, на които съм става свидетел, неща, които лично са ми се случвали. И не съм виждал някой де е успял да заснеме нещо подобно.
Оптимистично е, че напоследък като че ли и у нас започна да се създава морска култура“, казва капитан Дойчев.
„Това, което можем да направим, е да се молим за душите на загиналите моряци. Всички те бяха мои колеги и приятели. Винаги на деветнадесети декември правим панихида в тяхна памет. Според църковните правила на трети януари това няма как да стане“, сподели той.
Преди две години капитан Дойчин Дойчев дари на манастира „Свети Георги Победоносец“ в Поморие камбана, с резбовани по нея имената на деветимата загинали български моряци и украинския лоцман. За да ги увековечи и за да се помнят те през времето.
Днес корабът „Ванесса“ лежи на дъното на Азовско море, там, където е потънал на трети януари 2008 година. Заедно с още множество плавателни съдове, които са имали подобна съдба. Мястото е маркирано с буй. Направен е подводен оглед и се знае, че „Ванесса“ е „забит“ пет метра в тинята, на единадесет метра под водата. Изваждането му е изключително скъпа операция. И тъй като останките не представляват пряка опасност за корабоплаването в района, най-вероятно ще останат там и за напред.
Подробна информация за разследването на катастрофата с кораба „Ванесса“ може да бъде видяна в официалния доклад за произшествието, публикуван от Министерство на транспорта. В него се посочва, че основна причина за настъпилото тежко произшествие е съчетанието на сложни хидрометеорологични условия, изразяващи се в силна буря, вълнение с височина на вълните 3-4 метра и ниски температури на въздуха и на водата, благоприятстващи интензивно обледеняване.
Списък на екипажа на кораб „Ванесса”:
Мирослав Великов Димитров – капитан на кораб „Ванесса”
Петко Мочев – старши помощник-капитан
Георги Димитров – вахтен помощник
Георги Желев – главен механик
Николай Димитров – вахтен механик
Иван Христов - вахтен механик
Тончо Бакалов – рулеви
Димитър Чепишев – рулеви
Горан Тодоров – боцман
Димо Димов – моряк
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Автор Татяна Бакушева
