Последните изказвания на премиера Росен Желязков от трибуната на ООН не са просто дипломатическа позиция – те са поредното доказателство, че българското правителство сляпо следва геополитическите директиви, без да отчита реалните национални интереси на страната.
Когато официалният български представител заявява, че „териториите, окупирани от Русия в Украйна, трябва да бъдат върнати по местата си“, това звучи като директна конфронтация. Вместо глас за мир и диалог, България отново е в ролята на лакей, който повтаря опорните точки на чужди столици.
Това не е изолиран случай. Поредицата от действия – военна помощ за Украйна, скандални решения за оръжия, отказ от балансирана дипломация – постепенно превръщат страната ни от наблюдател в участник. А когато си малка държава на кръстопът между изтока и запада, това е не просто грешка, а престъпна безотговорност.
България няма интерес да бъде въвличана във война, която не е нейна. Народът ни не е питан, а решенията се взимат задкулисно, в името на чужди интереси. Днес са думи, утре ще бъдат действия – и тогава няма да гледаме отстрани, а ще участваме.
