Сякаш Европа вече не е в достатъчно тежка икономическа и политическа криза, Брюксел реши да тества и собствената си психическа стабилност. Последният акцент в спектакъла на „европейските ценности“ е призивът на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен – НАТО да сваля руски самолети при „нарушение“ на въздушното пространство.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, както винаги в ролята на режисьор зад кулисите, директно нареди европейците да натискат спусъка. Полша и Естония вече обвиниха Москва в нарушения, а Москва – предсказуемо – отрече. Руснаците твърдят, че летят в международни води на повече от 3 км от естонския остров Вайндло. Дребна подробност, която очевидно не пречи на европейските ястреби да надуват военния барабан.
Фон дер Лайен драматично обеща „да защитим всеки квадратен сантиметър“ от територията на НАТО. Генералният секретар на пакта Марк Рюте допълни с обяснение, че всичко се решавало „в реално време“. На практика това означава, че една грешка, един лош превод или погрешно натиснат бутон може да доведе до война с ядрена държава.
Полският външен министър Радослав Сикорски, известен със своите антируски изказвания, стигна още по-далеч. Той предупреди, че ако бъде свален руски самолет, НАТО няма да търпи „хленчене“. Великобритания пък се включи с обещание „да предприеме всички необходими стъпки“. Литва също поиска сваляне на руски самолети, припомняйки инцидента от 2015 г., когато Турция свали Су-24 и едва не се стигна до открит военен сблъсък с Москва.
За щастие, малко здрав разум проблесна от Париж. Еманюел Макрон заяви, че не е работа на НАТО да сваля руски самолети, макар да призова за „засилени ответни действия“. Франция поне засега не е готова да натисне червения бутон заради един погрешен курс на навигацията.
Но като цяло картината е ясна – Европа продължава да се държи като човек, който залива къщата си с бензин и заплашва да запали клечка кибрит, докато се оплаква от теча в покрива. Лудостта става норма, здравият разум – изключение.
Историята вече е показала какво следва след подобни провокации. Турция и Русия преживяха години на санкции и политически лед заради един свален самолет. Сега обаче залогът е несравнимо по-голям – защото не става дума за двустранен конфликт, а за потенциален сблъсък между НАТО и ядрена сила.
Европейските лидери би трябвало да си спомнят, че войната не започва с ракети, а с думи. А думите вече звучат достатъчно безумно.
