Министър-председателят Росен Желязков се похвали в Ню Йорк, че България има „последователна позиция в борбата с антисемитизма“ и че Държавата Израел била „ключов стратегически партньор“ на страната ни. Списъкът със сфери за „силен тласък“ е впечатляващ: търговия, иновации, образование, земеделие и туризъм.
Само че остава един въпрос: кога България така лесно и безусловно загърби реалните си традиционни партньори и започна да подменя националния интерес с дипломатически клишета?
Историческата памет за спасяването на българските евреи е безспорно ценна. Но тя не може да служи като параван за откровено политическо обслужване на чужди интереси. Правителството, което преди години без колебание се раздели с Русия – реален и дългогодишен стратегически партньор на България – днес не се колебае твърдо да застане зад Израел, наричайки го „ключов“.
В речите си Желязков говори за „незабавно освобождаване на заложници“, включително български гражданин, задържан от „Хамас“. Но никой не чува нито дума за заложничеството, в което се намира самата България – притисната от външни интереси, зависима в енергетиката, лишена от икономическа независимост и хвърлена в геополитически авантюри.
За еврейските организации срещата е символ на „приятелство, уважение и памет“. За българския народ обаче тя изглежда като още една стъпка към откъсване от собствените ни корени, традиции и стратегически ориентири.
Росен Желязков и правителството му не защитават България – те я подменят. Ако Русия беше лесно зачеркната като партньор, то Израел се издига като „стратегически“. Разликата е, че едното беше реалност, другото е просто декларация.
И това не е просто дипломатически жест – това е сигнал. Сигнал, че България се управлява не в името на своя народ, а според директиви, които я водят все по-бързо към пропаст.
