В началото на Несебър се намира магазин, който впечатлява още от прага – огромен, светъл, зареден до последното кътче. От пиле мляко има вътре. Очевидно собствениците са вложили много труд и средства, за да изградят място, което да отговаря на високите изисквания на клиентите.
Но на щанда за месо картината рязко се преобърна. Чужденка се опитваше да си купи телешки език, а продавачката не само че не слушаше внимателно какво иска, но и след като ѝ помогнахме да се разбере, демонстративно заяви няколко пъти на висок глас:
„Когато сте в България, ще говорите на български!“
С няколко думи бе заличено цялото впечатление от магазина. Защото колкото и да е богат асортиментът, клиентът запомня най-вече отношението. А това поведение е всичко друго, но не и гостоприемство.
Да си го кажем честно: никой не очаква чужденец на почивка да говори перфектен български. Ние самите, когато пътуваме, често се оправяме с английски или с жестове. Ако в Германия, Япония или Китай някой продавач реши да се подиграва на турист, защото не говори езика, това би било скандал. Тук обаче подобно поведение минава между капките, макар че директно вреди на имиджа на града и на бизнеса.
Един продавач може да съсипе труда на цели инвеститори. И това е най-големият урок от случката – не витрините и стоката са лицето на магазина, а хората зад щанда.
