В нормалните демокрации оставката е въпрос на чест, не на оцеляване. Там премиерите и министрите си тръгват за дреболии – защото обществото не допуска дори сянка на съмнение върху почтеността им.
В Австралия министър беше принуден да се оттегли, след като с държавни пари купил… букет цветя за частен прием.
В Германия няколко министри и депутати напуснаха заради плагиатство в дисертации или заради фактури за няколко стотин евро.
В Обединеното кралство министри са си тръгвали, защото не декларирали билет за влак, използвали държавна карта за лични разходи или платили частна сметка с публични средства.
В Франция дори неплатена детска градина на дете е била достатъчна, за да повлече министър към оставка.
И това е нормално – обществото иска почтеност, а политиците знаят, че загубят ли доверието, всичко е приключило.
А какво виждаме в България? Премиерът Росен Желязков е забъркан в афери със скъпи хотели, частни водопади, съмнителни визити отвъд океана и дипломатически обрати, които подменят националния интерес. Вместо да излезе и да подаде оставка, той продължава да се държи за креслото, докато обществото гледа безсилно.
Хотелите и черджетата са само символ. Истинският проблем е политическият – премиерът превърна България в държава без собствен глас, васал на външни интереси. Русия беше зачеркната като партньор за миг, но Израел вече е „ключов стратегически съюзник“. Балансът е загубен, а националният интерес е предаден.
В Австралия един букет е достатъчен за оставка. В Германия – едно копирано изречение в дисертация. Във Франция – неплатена такса. Във Великобритания – билет за влак.
В България – хотел с водопад, тежки корупционни съмнения и откровено предателство към националните интереси – и… нищо.
Росен Желязков трябва да си тръгне. Не заради водопада, а защото е потопил доверието в институцията „премиер“.
