Тракийски бежанци от Бургас и цяла южна България преминаха през уикенда 38-километров подход по стъпките на бежанцитге от Беломорска Тракия. Двудневният поход бе изминат от ентусиасти от 26 до 75 г. Групата бе ръководена от Димитър Шалапатов, член на УС на Съюза на тракийските дружества в България.
В първия ден от похода, началната точка на маршрута бе град Фере. Групата мина през с. Турбалъкьой и от там до връх Св. Ильо. Движейки се по тесните пътечки стигнаха до вятърните мелници, които са възстановени с европейски средства. В най-високата точка на върха се намира църква, носеща същото име - "Св. Илия". Там потомците запалиха свещи. Край божия храм има беседки, където групата отседна за отдих и обяд. От върха се вижда с. Чамерен, Домусдере, Лъджакьой, Окуф и Доган хисар. Шалапатов посочи и къде се намират Сачанли, Тахтаджик, Пишманкьой и Кутруджа.
От там, групата потомци се отправи към лобното място за повече от сто българи, които са изклани в Армаганската долина. Местността е локализирана преди близо година от Димитър Шалапатов. Преди 2-3 месеца той е обходил терена и са установил точното място. За ориентир са използвани чешма, останки от колиби за животни и стара снимка, на която се виждат труповете на изкланите тракийци. Снимката е от книгата на Любомир Мелетич "Разорението на тркийските българи" от 1913 г. Предстои историята за погрома над българите да бъде документирана от Шалапатов, който има тракийски корени и вече е издал своя книга за историята на българите от 19 век - "Българските християнски селища в Западна /Беломорска/ Тракия".
Когато групата се отправи към Армаганската долина, той разказа, че през есента на 1913 г., колона от над 15 хил. българи тръгнала от Дедеагач, охранявана от турска войска и башибозук. При град Фере била пресрещната от четите на Димитър Маджаров и Руси Славов. Командира на турската войска бил убит, което позволило на населението да се разбяга към Балкана - към Доганхисарския балкан. Част от групата - около 1000 души, се отклонили от маршрута, за да починат и да пият вода от Армаганската чешма. Там обаче били открити от случайно минаваща турска войска, и стотина невинни жертви били избити - жени, деца и старци, повечето от които от с. Сачанли. На лобното им място, потомци на тракийските българи положиха цветя на чешмата. Те се поклониха пред паметта на жертвите.
До 1913 г. Сачанли е едно от най-големите български християнски села в Гюмюрджинско. След разорението му от турския башибозук на 5 септември 1913 г., то е обезлюдено. Четири дни по-късно е опожарено и с. Доган хисар. Селото е известно като родното място на Капитан Петко Войвода. Там групата потомци пренощува в хотел "Сафари", където е издигнат и паметник на българския войвода. Вечерта бе отбелязана с български народни хора и танци, които събраха погледите на местните гърци. Умората от дългия поход не попречи на родената през 1944 г. в Тракия - Руска Караджова, да поведе хорото.
На сутринта потомците положиха цветя на бюст-паметника и продължиха към ново изпитание пеша, като тръгнаха от с. Бадома. Там посетиха църквата “Св. Георги”, която е осветена през 1804 г. След това преминаха 8 км по живописното дефиле на Индере, за да стигнат до скалната църква Св. Тодор. Тя впечатли участниците в похода, които запечатаха спомените в снимки. От там групата се изкачи по склона към с. Еникьой, намиращо се на 280 м надморска височина, за да посети църквата “Св. Димитър”, построена през 1843 г.
Впечатляващото в случая е състоянието на църквите в Гърция, които не се охраняват. Там се влиза свободно и са отключени. Има оставени свещи и каса, в която да се пусне произволна сума пари. Почитането на Бога в Гърция е много силно и кражби от храмове там няма.
С това приключи изтощителният поход на потомците, които в жегата и високите температури, преодоляха успешно разстоянието. Въпреки трудностите, ентусиастите останаха с невероятни впечатления от видяното. За разтоварване, групата не пропусна да направи плаж на Бяло море, край девическия манастир, до с. Макри.
След плажа последва вечеря в Дедеагач, днешния Александрополис, в заведение по крайбрежието до прочутия Фар. Там българите ядоха дива Ципура за 40 евро/кг, питомна за 25 евро/кг, и Лаврак - за 27. Очаква се цените на тези риби да паднат още, заради кризата и да станат още по-достъпни за българи, коментираха местните 
Тракийски бежанци от Бургас и цяла южна България преминаха през уикенда 38-километров подход по стъпките на бежанцитге от Беломорска Тракия. Двудневният поход бе изминат от ентусиасти от 26 до 75 г. Групата бе ръководена от Димитър Шалапатов, член на УС на Съюза на тракийските дружества в България.
В първия ден от похода, началната точка на маршрута бе град Фере. Групата мина през с. Турбалъкьой и от там до връх Св. Ильо. Движейки се по тесните пътечки стигнаха до вятърните мелници, които са възстановени с европейски средства. В най-високата точка на върха се намира църква, носеща същото име - "Св. Илия". Там потомците запалиха свещи. Край божия храм има беседки, където групата отседна за отдих и обяд. От върха се вижда с. Чамерен, Домусдере, Лъджакьой, Окуф и Доган хисар. Шалапатов посочи и къде се намират Сачанли, Тахтаджик, Пишманкьой и Кутруджа.
От там, групата потомци се отправи към лобното място за повече от сто българи, които са изклани в Армаганската долина. Местността е локализирана преди близо година от Димитър Шалапатов. Преди 2-3 месеца той е обходил терена и са установил точното място. За ориентир са използвани чешма, останки от колиби за животни и стара снимка, на която се виждат труповете на изкланите тракийци. Снимката е от книгата на Любомир Мелетич "Разорението на тркийските българи" от 1913 г. Предстои историята за погрома над българите да бъде документирана от Шалапатов, който има тракийски корени и вече е издал своя книга за историята на българите от 19 век - "Българските християнски селища в Западна /Беломорска/ Тракия".
Когато групата се отправи към Армаганската долина, той разказа, че през есента на 1913 г., колона от над 15 хил. българи тръгнала от Дедеагач, охранявана от турска войска и башибозук. При град Фере била пресрещната от четите на Димитър Маджаров и Руси Славов. Командира на турската войска бил убит, което позволило на населението да се разбяга към Балкана - към Доганхисарския балкан. Част от групата - около 1000 души, се отклонили от маршрута, за да починат и да пият вода от Армаганската чешма. Там обаче били открити от случайно минаваща турска войска, и стотина невинни жертви били избити - жени, деца и старци, повечето от които от с. Сачанли. На лобното им място, потомци на тракийските българи положиха цветя на чешмата. Те се поклониха пред паметта на жертвите.
До 1913 г. Сачанли е едно от най-големите български християнски села в Гюмюрджинско. След разорението му от турския башибозук на 5 септември 1913 г., то е обезлюдено. Четири дни по-късно е опожарено и с. Доган хисар. Селото е известно като родното място на Капитан Петко Войвода. Там групата потомци пренощува в хотел "Сафари", където е издигнат и паметник на българския войвода. Вечерта бе отбелязана с български народни хора и танци, които събраха погледите на местните гърци. Умората от дългия поход не попречи на родената през 1944 г. в Тракия - Руска Караджова, да поведе хорото.
На сутринта потомците положиха цветя на бюст-паметника и продължиха към ново изпитание пеша, като тръгнаха от с. Бадома. Там посетиха църквата “Св. Георги”, която е осветена през 1804 г. След това преминаха 8 км по живописното дефиле на Индере, за да стигнат до скалната църква Св. Тодор. Тя впечатли участниците в похода, които запечатаха спомените в снимки. От там групата се изкачи по склона към с. Еникьой, намиращо се на 280 м надморска височина, за да посети църквата “Св. Димитър”, построена през 1843 г.
Впечатляващото в случая е състоянието на църквите в Гърция, които не се охраняват. Там се влиза свободно и са отключени. Има оставени свещи и каса, в която да се пусне произволна сума пари. Почитането на Бога в Гърция е много силно и кражби от храмове там няма.
С това приключи изтощителният поход на потомците, които в жегата и високите температури, преодоляха успешно разстоянието. Въпреки трудностите, ентусиастите останаха с невероятни впечатления от видяното. За разтоварване, групата не пропусна да направи плаж на Бяло море, край девическия манастир, до с. Макри.
След плажа последва вечеря в Дедеагач, днешния Александрополис, в заведение по крайбрежието до прочутия Фар. Там българите ядоха дива Ципура за 40 евро/кг, питомна за 25 евро/кг, и Лаврак - за 27. Очаква се цените на тези риби да паднат още, заради кризата и да станат още по-достъпни за българи, коментираха местните 
