Писъкът на гайдите и думкането на нестинарския тъпан, мистерията на танца в огъня, създадоха онова необяснимо усещане за тайнство, разпънато между свещено и езическо, запазено през вековете
Редкият обичай в чест на „Св. св. Константин и Елена” привлече стотици в странджанското село Българи.
Празненствата от години се организират в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни, когато по стар стил е денят на светиите. Българи остана единственото нестинарско село в България. Тук старинният обичай се изпълнява в автентичния му вид така, както е запазен от години. Нестинарските игри в Българи са вписани в представителния списък за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г.
Празникът в селото започна рано сутринта в 9 часа с празнична литургия за освещаване на иконите в храм “Св. Св. “Константин и Елена”. В 15 часа бе запален огънят за нестинарите, а иконите на светците бяха “облечени” в конака и с шествие се отнесоха до аязмото и одера на Св. Константин.
Кулминацията на вечерта бяха нестинарските игри, които всяка година спират дъха на всеки любопитен поглед.
Писъкът на гайдите и думкането на нестинарския тъпан, мистерията на танца в огъня, създадоха онова необяснимо усещане за тайнство, разпънато между свещено и езическо, запазено през вековете.
Видео: Добромира Костич
[gallery ids="103322,103323,103324,103325,103326,103327,103328"]
Редкият обичай в чест на „Св. св. Константин и Елена” привлече стотици в странджанското село Българи.
Празненствата от години се организират в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни, когато по стар стил е денят на светиите. Българи остана единственото нестинарско село в България. Тук старинният обичай се изпълнява в автентичния му вид така, както е запазен от години. Нестинарските игри в Българи са вписани в представителния списък за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г.
Празникът в селото започна рано сутринта в 9 часа с празнична литургия за освещаване на иконите в храм “Св. Св. “Константин и Елена”. В 15 часа бе запален огънят за нестинарите, а иконите на светците бяха “облечени” в конака и с шествие се отнесоха до аязмото и одера на Св. Константин.
Кулминацията на вечерта бяха нестинарските игри, които всяка година спират дъха на всеки любопитен поглед.
Писъкът на гайдите и думкането на нестинарския тъпан, мистерията на танца в огъня, създадоха онова необяснимо усещане за тайнство, разпънато между свещено и езическо, запазено през вековете.
Видео: Добромира Костич
[gallery ids="103322,103323,103324,103325,103326,103327,103328"]
