Виждате ли тези снимки? Те са от маратона в Истанбул, проведен на 2 ноември. 41 хиляди участници от цял свят, затворени основни булеварди и дори цял мост, който свързва Европа и Азия – Босфорският мост. Целият град посветен на спорта, на духа, на движението. Никой не се сърди, че колата му ще стои два дни в гаража. Никой не сипе жлъч по форумите.
А само на 330 километра оттам, в Бургас, където маратонът едва прохожда, пак се намериха недоволни. „Затворили града!“, „Как ще мина с колата си по бул. Демокрация?!“ — класическото българско възмущение по подразбиране, щом някой прави нещо различно от кръчма и бетон.
Докато светът вижда в маратона празник, ние виждаме пречка. И после се чудим защо Бургас не е Истанбул, Берлин или Лондон. Там хората спират колите, за да тръгне спортът. Тук – спираме спорта, за да мине колата.
През „мъртвия“ ноември всеки турист е злато за града. Хотели и заведения в Истанбул бяха пълни, атмосферата – празнична, а тук вместо аплодисменти – клаксони и фейсбук драми.
Може би следващия път, когато ни затворят булеварда за няколко часа, е по-добре да слезем от колата, да излезем на улицата и да аплодираме онези, които имат дух.
Не защото сме Истанбул, а защото така се става град – не с мрънкане, а с подкрепа.
