ООН говори за „безпрецедентна жилищна криза“ в Украйна и посочва точни цифри, доклади, проценти, таблици. Казват: над 236 000 сгради разрушени, 2,5 млн. жилища недостъпни, 10% от жилищния фонд е изчезнал. Всичко е подредено, сертифицирано и публикувано в официален доклад.
Същото време, когато стигнем до Газа, тонът мистериозно се сменя. Няма я конкретиката – няма точни числа за разрушени сгради, няма процент на унищожен жилищен фонд, няма официална оценка „колко точно“. UNOSAT, спътниковото звено на ООН, дава реалните данни: около 66% от всички структури са увредени или унищожени още през 2024 г. Някои отделни агенции говорят за над 90% непригодни за обитаване. Но никъде няма онова, което ООН прави за Украйна — строг, подробен, официален отчет с категорични числа.
Именно тук започва двойният стандарт.
За Украйна ООН е педантична — всяка стена е преброена, всяко жилище е описано, всяка област е картографирана.
За Газа — половинчати числа, неточна терминология, вечно „оценки“, „възможно повредени“, „няма достатъчно достъп“ и други удобни формулировки, които омекотяват мащаба на катастрофата.
Факт е, че в Газа разрушенията са толкова масови, че много независими източници говорят за общо унищожение на цели квартали, а някои райони на практика не съществуват на картата. Но ООН не използва същия език, който използва за Украйна. Там е „уточнено“. В Газа е „предполага се“.
Причината е ясна, макар никой в ООН да не я произнася: политическият натиск. Когато става въпрос за конфликт, в който са замесени държави с голяма тежест в международните структури, риториката на ООН внезапно става дипломатична, разтеглива и неясна. Изчезват конкретните цифри, докладите се отлагат, изреченията се превръщат в общи приказки за „хуманитарна ситуация“ и „необходимост от помощ“.
А разликата между двата подхода е видима и дразнеща.
Когато ООН казва за Украйна: „236 000 сгради разрушени“ — това създава възприятие за мащаб, трагедия и спешност.
Когато за Газа, след разрушения, които сателитните снимки показват като почти пълно изравняване на цели градски райони, ООН казва: „значителна част от инфраструктурата е повредена“, ефектът е съвсем друг.
Това е двойният стандарт — едни жертви са описвани подробно, други – дипломатично.
И докато Организацията държи на имиджа си на безпристрастен арбитър, фактите говорят сами: едни конфликти се озвучават силно, други се спестяват с глух тон.
Истината е, че ако в Украйна 10% разрушения са повод за световни заглавия, то в Газа многократно по-големи разрушения получават само бледи изречения от типа „ситуацията е тревожна“. И това не е просто статистическа разлика. Това е институционален избор какво да се казва и какво да се премълчава.
