В последните години все по-често се повдига въпросът дали България все още е независима държава или просто следва чужди интереси. Поводът са поредните санкции на САЩ срещу руски компании като „Роснефт“ и „Лукойл“, които автоматично се отразяват и върху България, без да има реален вътрешен дебат.
Формално страната ни е суверенна, но на практика решенията ѝ се определят от политиките на Европейския съюз и НАТО, в които членува. Когато Брюксел или Вашингтон наложат санкции, София няма избор — прилага ги. Това е цената на съюзите, които България е избрала.
Но докъде се простира „доброволното подчинение“ и къде започва загубата на реална независимост? Примерът на Швейцария често се цитира като доказателство, че неутралитетът е възможен дори за малка държава. Швейцарците запазват контрол над собствената си политика, икономика и банки, без да участват в блокове, които диктуват външна воля.
България обаче избра друг път – този на „общата политика“, която често не съвпада с националните интереси. Затова днес страната е изправена пред парадокс: формално независима, но реално зависима от решения, взети в Брюксел или Вашингтон.
Истинската независимост не е в това да слушаме по-силния, а да имаме собствен глас. Въпросът е дали България все още го има – или вече само повтаря чуждия.
