Европа обърна курса – и го направи в най-неподходящия момент. Вместо да укрепи индустрията си, да развива технологии, да гарантира евтина енергия и да поддържа балансирани отношения със съседите, континентът избра най-неефективния инструмент: паническото въоръжаване. Това е реакция на страх, а не на стратегия.
Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че „меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. Докато другите държави строяха заводи, инвестираха в енергетика, укрепваха отбранителните си сектори и се готвеха за по-рисков свят, Европа се занимаваше със директиви, климатични квоти и бюрокрация. Икономиката се отдалечи от реалното производство, а континентът се превърна в зависим потребител, вместо в глобален център за иновации.
Така се стигна до парадокс: най-богатият регион на света има скъпа енергия, липсващи производства, демографски срив и недостиг на армия. Когато кризата почука на вратата, Европа не възстанови това, което е истинският ѝ капитал – индустриалното ядро, научния потенциал и технологичните компании. Вместо това се насочи към масово закупуване на оръжие, при това предимно чуждо. Военното ръмжене замести икономическата визия, без да реши нито един от основните структурни проблеми.
Голямата заблуда е, че този завой ще върне силата на континента. Военизация върху рухваща индустрия няма да произведе сигурност. Тя само превръща Европа в зависима периферия, вместо в глобален играч. Истинската роля на Европа винаги е била свързана с технологии, производство, образование, медицина, инженерство – сфери, в които континентът е ненадминат, когато работи разумно и последователно.
Сега, вместо да продава решения на света, Европа купува от други. Вместо да води с иновации, се опитва да догонва в оръжейни бюджети. Вместо да поддържа баланс, влиза в конфронтация без ресурс да я поддържа. Това не е път към сила, а признание за изоставане.
Грешката е ясна: континентът смени посоката не от позиция на увереност, а от усещането, че е настигнат. И докато европеецът плаща цената – с инфлация, скъпа енергия и икономически застой – Европа рискува да се превърне не в технологичен гигант, а в поредната „фронтова линия“ на чужди интереси.
Това е неправилният път. И колкото по-бързо го принемем, толкова по-голям шанс имаме да го поправим.
