Присъединяването на България към еврозоната остава важен стратегически приоритет на страната. Въпросът дали това ще се случи на 1 януари 2026 г. е обект на интензивен обществен и експертен дебат. Докато официалната цел остава непроменена, все повече се появяват гласове, които поставят под съмнение реалистичността на тази дата.
Икономически прогнози и макрорамка
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че икономическият растеж на България ще бъде 2.3% през 2024 г., 2.8% през 2025 г. и 2.6% през 2026 г. Инфлацията според тях ще спадне до 2.5% през 2026 г., което е в съответствие с критериите от Маастрихт. Въпреки това, ключовият проблем остава нивото на бюджетния дефицит.
Тезата на Симеон Дянков
Бившият финансов министър и настоящ председател на Фискалния съвет – Симеон Дянков – изразява открит песимизъм относно шансовете България да приеме еврото през 2026 г. Според него:
• Шансът да влезем в еврозоната от януари 2026 г. е “нищожен”.
• Основната пречка е бюджетният дефицит, който не може да се сведе под 3% без сериозни съкращения в публичните разходи.
• По негово мнение, настоящата коалиция няма воля и капацитет да реализира нужната фискална консолидация.
• Реалистичният хоризонт за приемане на еврото, според него, е 2027 г. или по-късно.
Анализ на ING и други външни институции
В контраст с мнението на Дянков, анализатори от ING Bank запазват по-оптимистична прогноза, като считат, че България има шанс да влезе в еврозоната през 2026 г., при условие на стабилна политическа среда и контролирана инфлация. Те предупреждават, че въпреки техническата готовност, решението може да се политизира заради инфлационния натиск върху домакинствата.
Евентуални спирачки пред членството
Европейската комисия и ЕЦБ идентифицират и други проблеми:
• Недостатъчен напредък по отношение на върховенството на закона, антикорупционни политики и контрола върху прането на пари.
• Въпроси около независимостта на институциите и устойчивостта на инфлацията.
Обществено мнение
Обществото също остава разделено: проучване на Евробарометър от 2023 г. показа, че 49% от българите подкрепят приемането на еврото, докато 49% са против. Националистически и популистки формации използват темата, за да насърчават евроскептицизъм.
Въпреки формално заявената цел България да приеме еврото от 1 януари 2026 г., постигането на тази цел изглежда все по-несигурно. Техническите и икономическите изисквания може да бъдат изпълнени, но политическата нестабилност, високият бюджетен дефицит и общественото колебание поставят сериозни въпросителни. Аргументите на Симеон Дянков са сериозен сигнал, че е необходимо по-реалистично планиране, а еврозоната може да остане цел за 2027 г. или след това.
