Руският външен министър Сергей Лавров даде интервю за унгарски YouTube канал и повтори официалната линия на Москва за войната в Украйна. Властта в Киев била „откровено нацистки режим“, референдумите в окупираните области били „волята на народа“, а Русия нямала намерение да обсъжда връщане на Херсон и Запорожие на Украйна. Според него тези територии вече са руски по Конституция и са необходими като „буферна зона“.
Това интервю не променя нищо в позициите на Кремъл. То показва, че Москва смята завладените територии за приключен въпрос. Анексиите са представени като историческа справедливост и защитна мярка. Международното право по този въпрос е категорично противоположно, но в руската комуникация този факт не съществува.
Лавров посочва и тезата за „неутрална и безядрена Украйна“, описана в документа от 1990 г. Той се използва като аргумент, че днешната Украйна се е „отклонила“ и затова признатата от Русия държава вече не била същата. Истината е, че въпросният документ не дава на никого право да преначертава чужди граници.
Повторено беше и твърдението, че САЩ са наляли милиарди долари в Украйна, за да се стигне до свалянето на Янукович. Факт е, че още от 90-те Вашингтон финансира демократични програми в Украйна, но да се сведе цялата история до „платен преврат“ е удобна опростовка.
В темата за децата, за която Кремъл е обвиняван в депортиране, Лавров твърди, че реалните случаи били малко и преувеличени от Запада. Това е позиция, която тепърва се разследва по международни линии и няма как да бъде представена като приключена.
Линията, която прозира зад всички тези обяснения, е една и съща. Русия няма намерение да отстъпва. Войната за територии се представя като мисия за защита на „руски хора“. Преговори са възможни само ако се приемат новите факти, наложени със сила. Така Кремъл опитва да превърне окупацията в необратима реалност.
Западът гледа на тези изяви като на политически натиск. Украйна ги определя като пропаганда, която прикрива военни престъпления. Между двете позиции няма пресечна точка.
Колкото повече подобни интервюта се появяват, толкова по-ясно става, че Москва не променя курса си. Ако някой в Европа се надява на бърз компромис, думите на Лавров трябва да го отрезвят. За Кремъл „мир“ означава признание на анексиите. А това не е приемлива формула за никого извън Русия.
