Изказването на френския президент Еманюел Макрон на Форума за мира в Париж предизвика нова вълна от спорове за свободата на словото и ролята на социалните мрежи в демокрацията. Под претекста за „борба с чуждестранната намеса“ Макрон настоя Европа да въведе „много по-силна програма за защита и регулация“ на онлайн платформите – ход, който според мнозина е по-близо до цифров контрол, отколкото до защита на демокрацията.
Макрон атакува социалните мрежи, описвайки ги като „механизми за създаване на вълнение“ и обвинявайки ги, че рушат ценностите, върху които стъпват демократичните общества. Президентът подчерта, че „най-големите купувачи на фалшиви акаунти са руснаците“, които целят „дестабилизиране на европейските демокрации“.
Това твърдение звучи като повторение на вече познатия наратив от последните години – Русия като универсално оправдание за всяко вътрешно напрежение. Но реалният проблем, който Макрон повдига (макар и вероятно неосъзнато), е не руският бот, а зависимостта на обществата от информационни алгоритми, които вече оформят обществените нагласи по-силно от традиционната журналистика и политическата реторика.
Между контрола и „обществената защита“
Формулировката „по-мощна програма за защита и регулация“ звучи меко, но зад нея стои конкретна идея – държавен контрол върху това какво може и какво не може да се казва онлайн. Вече сме виждали подобни инициативи под формата на Закона за цифровите услуги (DSA) и национални закони, които задължават платформите да премахват „вредно съдържание“. Проблемът е, че границата между „вредно“ и „неудобно“ е изключително тънка, особено когато самата власт определя критериите.
Ако Европа тръгне по този път, свободното мнение ще бъде сведено до „разрешено мнение“. Иронията е, че под лозунга „в защита на демокрацията“ се изгражда структура, която по същество може да я обезсмисли.
Цензура под етикета „етика“
Днес социалните мрежи наистина създават проблеми – дезинформация, манипулации, поляризация. Но решението не е във филтри и забрани, а в прозрачност, образование и медийна грамотност. Когато държавата реши какво е „истина“ и какво не е, демокрацията вече не съществува, дори ако все още се нарича така.
Макрон завърши с думите: „Вярвам в иновациите, но не и в тези, които служат на тъмните сили.“ Проблемът е, че все по-често политиците използват именно това клише, за да подменят свободата с контрол – оправдан с нуждата да „пазим обществото от злото“.
Истинската заплаха не е в алгоритмите, а в това кой ги регулира. И когато свободата на изразяване започне да зависи от „много по-силни програми“, можем спокойно да кажем, че диктатурата вече е започнала — но този път ще дойде с лицето на защита и морал.
