По информация на ЕраНова и потвърдено от няколко вътрешни източника, в Университетската многопрофилна болница за активно лечение – Бургас се задава сериозна кадрова криза. След избирането на проф. д-р Владимир Гончев за изпълнителен директор, над 70 медицински сестри и лекари вече са подали молби за напускане, а броят им расте ежедневно.
Ако тенденцията продължи, най-голямото лечебно заведение в региона е изправено пред реалната опасност да остане без достатъчно персонал, което би застрашило статута му на болница и го превърнало в обикновена поликлиника.
Управленски вакуум и бездействие на общината
УМБАЛ–Бургас е общинска болница, а това означава, че отговорността за нейното състояние лежи върху местната власт. Въпреки това, вместо реални мерки, общината се ограничава до формални анкети, които се изпращат на началниците на отделения – именно хората, от които често тръгват оплакванията. Вместо да се проведат анонимни анкети сред лекарите, специализантите и сестрите, за да се получи обективна картина, администрацията предпочита да събира удобни отговори.
Тази практика е пример за бюрократична проформа, която цели да покаже дейност, без реално да решава проблемите.
Ниско заплащане и влошен микроклимат
Докато в системата на МВР заплатите на полицаите бяха увеличени почти двойно, медицинските специалисти в общинските болници, включително в УМБАЛ–Бургас, продължават да работят при ниски възнаграждения и тежки условия. Това поражда усещане за пренебрежение и липса на уважение към труда на хората, които ежедневно спасяват човешки животи.
Но проблемът не се изчерпва с парите. В редица отделения атмосферата е токсична – напрежение, интриги, липса на колегиалност и подценяване на младите специалисти. Това отблъсква както младите лекари и специализанти, така и опитните кадри, които все по-често избират да напуснат или да заминат в чужбина.
Симптоми на системен срив
Липсата на добра стопанска политика, неефективното управление и демотивацията на персонала са симптоми на дълбок системен срив. В момента, в който един медицински екип се разпадне, страда не само болницата – страда целият регион, защото пациентите остават без достъп до навременна и качествена медицинска помощ.
Какво следва?
Вместо общината да прави „анкети“, тя трябва да се изправи пред фактите – болницата е в криза. Необходими са спешни мерки: адекватно финансиране, реален диалог с персонала и смяна на управленската философия от бюрокрация към отговорност.
Ако нищо не се промени, УМБАЛ–Бургас може скоро да стане символ не на модерното здравеопазване, а на това как една болница може да бъде разрушена от бездушие, липса на визия и лошо управление.
