Разбери пред какво е безсилна смъртта

От Росица Вакъвчиева “Осъзнаеш ли, че всичко се променя, няма да се вкопчваш в нищо. Ако смъртта не те плаши, ще можеш да постигнеш всичко.” Лао Дзъ Безспорно един от най-големите ни страхове е страхът от смъртта. Нещо повече – в основата на повечето други страхове, притеснения и безпокойства е точно големият страх от “фаталното”. И ако успеем да го преодолеем, с това ще отпаднат и голяма част от всичките ни тревоги. Темата за смъртта е тема табу. Повечето хора се страхуват да говорят, дори да мислят за нея. Често я наричаме край, фаталното, най-лошото…Има много неизвестности, мистерии, много хипотези, преположения, различни разкази, но нищо, което можем “реално” да видим. Религиите обещават вечно блаженство за праведниците и ад за грешниците. Често сме чували за страшния съд, пред който ще се изправим “там”. Материалистите пък смятат, че няма нищо след смъртта…Тази тайнственост и неизвестност превръща страха в ужас. Какво е смъртта всъщност? През главата на всеки от нас са минали въпроси от рода на: Какво ще стане с мен след смъртта? Има ли Рай и Ад? А аз къде ще отида? Mоже би има прераждане? Има ли въобще живот отвъд и той по-хубав ли е или по-лош от земния? Край ли е смъртта? Ще изчезна ли? Какво ще стане със съзнанието ми? Как ще се чувствам? И т. н. и т. н. Не е възможно да си представим точно как стоят нещата, защото боравим с понятия и думи, мислим логически, търсим начало и край, причина и следствие, търсим нещо познато…Но гледаме на смъртта през затвора на нашия ум, на нашите представи, сетива. Ние виждаме само тялото и затова неговото изчезване приемаме като ужасен прелом, прекъсване, като пълно унищожение. Наистина смъртта отнема всичко, което е видимо и познато, всичко, с което се идентифицираме. Смъртта е всъщност смърт на егото. Страхът от смъртта произлиза от егото и се ограничава в него. Защото тя разбулва илюзията, тя е събличане на всичко, което НЕ СМЕ. Смъртта отнема всичко нереално, но вечното, постоянно, истинското – Духът остава незасегнат и не може да бъде унищожен. Енергията не се губи и не се създава – само преминава от едно състояние в друго. Дийпак Чопра пише: “Капката вода става невидима пара и все пак парата се материализира в пухкави облаци, а от облаците вали дъжд, който образува реки и порои и накрая те се вливат в морето. Умряла ли е капката по пътя? Не, тя просто се проявява различно във всяка фаза. По същия начин е илюзия представата, че имам фиксирано тяло, заключено във времето и пространството.” А къде отива духът? Ние не виждаме къде отиват починалите и затова си мислим, че вече ги няма или са някъде…там на небето, някаде в друг свят, на друго място. Но всъщност отвъдното не е друго място, а състояние на съзнаването. Всяка честота в природата съществува едновременно с други честоти и въпреки това ние преживяваме само това, което виждаме. Затова на въпроса къде ще отида след смъртта, къде отива духът, Дийпак Чопра отговаря: “Най-правилният отговор е: ТУК И НАВСЯКЪДЕ Тук, на Земята в материалния свят, ние сме локализирани на определено място, имаме граници. Но след смъртта преставаме да бъдем локализирани и сме едновременно навсякъде. Трансформационният процес след смъртта не е движение към друго място или време. Той е просто промяна в качеството на нашето внимание. Можете да видите само на какво ниво вибрирате.” А има ли Рай и Ад? Интересното е, че доста известни автори достигат до мнението, че ако сме възпитани да вярваме в тях, на прага на смъртта ще преживеем отиването в единия или другия. Нашите вярвания, представи, убеждения и скрити очаквания всъщност проектират и преживяванията ни на прага на смъртта. Оказва се, че съзнанието и подсъзнанието ни творят не само този свят, но и това, което изживяваме при смъртта. Това обяснявя защо на християните се явява Исус, на будистите – Буда и т. н. Ние виждаме Висшата сила така, както е в представите ни, защото тя няма форма и не изглежда “никак”. Нашият ум създава формата. Всъщност рай и ад има и тук на земята. Всеки може да преживее ада или рая и тук, в зависимост от своето съзнание, от своето мислене и действия. Темата за смъртта е много обширна, има много теории, които имат своите доказателства. Важното за нас обаче е как да се освободим от страха от смъртта? Ето някои истини, събрани от древната Мъдрост. Ако ги разберем и осъзнаем, това ще ни помогне да се освободим от страха, да гледаме на живота и смъртта по друг начин и да се радваме на всеки миг на “вечния танц”: • Променете старите си убеждения за смъртта. Смъртта не е край или ужасен преход. Всъщност смъртта е тази, която прави живота възможен. Ние умираме всеки миг, за да продължим да се възсъздаваме. Абсолютният прелом между живота и смъртта е илюзия. “Без смъртта не може да има настояще, защото последният момент трябва да умре, за да направи възможен следващия. Не може да има настоящ живот, защото старите клетки в тялото ми трябва да умрат, за да направят възможна нова тъкан. Това е чудото на създаването, което е едно и също всяка секунда: живот и смърт, съединени във вечен танц. Би било катастрофа да се изключи смъртта от танца.” Дийпак Чопра • Преодолейте желанието да виждате постоянство в живота. Приемете, че всички неща се променят и светът е вечно трансформиращ се. Няма нищо, в което можем да се вкопчим – светът, хората около нас, обстоятелствата, тялото ни, емоциите ни, мислите – всичко се променя – такава е природата на нашата реалност. Единственото постоянно и реално е духът в нас, но духът не е от този свят, а от свят отвъд живота и смъртта, свят, който може да бъде наречен Дао. Обикновено търсим постоянство и се държим за него, но истината е, че именно това ни прави уязвими. Истинска свобода можем да постигнем, когато се откажем от вкопчването в нещата, от търсенето на сигурност и постоянство и да оставим нещата да текат. • Страхът от тленността на нашето тяло е илюзия. Съдбата на мъртвото ни тяло не бива да ни интересува повече от съдбата на изрязаните ни нокти или кичури коса. Това, което най-много ценим в себе си – способността ни да чувстваме и мислим, не възниква с появата ни във физическия свят, източникът им не е тялото. Те се проектират във физическия свят от един източник – полето на душевното пространство или така нареченото – поле на Акаша, където има информация за всичко, което е било, Е и ще бъде. Ние сме част от това поле, всъщност ние сме това поле. Тук във физическия свят имаме тела, които създават илюзия за граници, за отделеност. Нашите тела са като стените на къща. Заградили сме част от пространството със стени и се създава илюзията, че тази част от пространството е отделна и е “родена” с построяването на къщата. Но когато стените и покривът се струтят, вътрешното пространство остава незасегнато. И разбираме, че реалното всъщност е То и че е съществувало преди да построим къщата и че няма как да изчезне след събарянето и. Дийпак Чопра задава въпроса: “Когато гледате телевизия, кое е по-реално – картината, която виждате или станцията, която изпраща сигнала? Разбира се, станцията е по-реална, картината е само образ. По същия начин вие съществувате в акаша, преди тялото и умът ви да уловят сигнала и да го изобразят в триизмерния свят. Тогава какво ще стане, когато умрете? Може би нещо като смяна на каналите? Въображението ще продължи да върши това, което винаги е вършило – да изкарва образи на екрана.” • • Забрави, че си роден. Ние се страхуваме от смъртта, защото сме приели, че е имало начало – раждане, когато сме се появили и следователно трябва да има край. Това е илюзия. Тук много ми се иска да споделя откъс от една притча за Савитри, която искала да попречи на смъртта да отнеме съпруга и Сатяван. И когато отишла при един мъдрец да и каже какво да прави, той и разкрил тайните за смъртта: “Ако видиш скакалец да се измъква от земята след седемгодишен сън, значи ли това, че преди е бил мъртъв?… Едиствената причина да вярваш, че си била родена, е че родителите ти са видяли как се измъкваш от утробата. Помислили са, че в този момент си започнала да съществуваш и са разпространили мълвата, че си се родила… Погледни този поток. Виждаш само малка част от него, но можеш ли да кажеш къде започва и къде свършва?… Ти приемаш смъртта, защото приемаш раждането. Двете трябва да вървят заедно. Забрави, че някога си била родена. Това е единственото лекарство срещу смъртта.” Когато осъзнаем, че ние не сме се появили и не сме били създадени, защото винаги сме съществували, тогава няма как да умрем. Няма как да умре нещо, което не е било създадено. То винаги Е, било е, и ще бъде. • Умрете преди смъртта. Още най-древните са учели на техниката да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма. Най-често това се постига чрез медитацията, когато събличаме всичко, което не сме, когато можем да напуснем тялото си и да се понесем по света. Такава смърт преди смъртта ще ни помогне да се отърсим от чувството, че ние сме само физическа обвивка. И колко в по-голяма степен успеем да бъдем Наблюдател, а не обект на наблюдението, толкова по-лесно ще се отърсим от страха от смъртта, защото ще осъзнаем, че ние не сме тялото си и егото си, а нещо повече , което е част от дао – светът отвъд живота и смъртта и че начало и край има само във физическия свят. Да си се представите като труп е древно тантрическо упражнение от Индия и са се обучавали цели групи да го правят. Целта на това упражнение е да усетите, че когато наблюдавате как тялото ви се спуска в гроба и се разлага, във вас остава наблюдателят, който вижда всичко това. И когато всички земни признаци за вас изчезнат, осъзнавате, че никога няма да успеете да се унищожите. • Смъртта е с нас всеки ден от живота ни. Звучи парадоксално, но всъщност всеки от нас живее в отвъдното и сега…Всъщност ние ВЕЧЕ сме мъртви. Защо? Помислете : къде е малкото дете, което сме били? Всъщност то е мъртво. То живее в нас само чрез спомените, но вече го няма. Хиляди наши образи умират постоянно. Умират наши чувства, наши мисли и се раждат нови. Но умирането на старата мисъл и раждането на нова идея не ни притеснява. И ето още един откъс от притчата за Савитри: “Ти си оживяла хиляди пъти всеки ден, когато старите ти мисли, клетки и чувства, и дори твоята идентичност са умирали. Всеки живее в отвъдното и сега. От какво тогава има да се боим, в какво да се съмняваме?” • • Смъртта е безсилна пред две думи: “Аз съм”. • “Има една спокойна, мъничка точица, която вижда всичко, свидетел е на всичко. Бъди с това спокойствие винаги, когато можеш. “Аз съм” е твоето битие.” Дийпак Чопра • Смъртта ще отстъпи пред “Аз съм”, защото то няма притежания, очаквания, нищо, за което да се залови, нищо, което да се разруши. • “Аз съм” сега е мъничка точица в нас, но тя може да се разширява неограничено. Когато умрем и няма да какво да се захванем и какво да ни ограничава, “Аз съм” ще изпълни цялата Вселена. • И какво е излиза че е всъщност смъртта? • Дийпак Чопра я нарича – чудо. Наистина за нас е трудно ни е да погледнем на нея по този начин, но това е заради старите ни убеждения. • “Смятам, че смъртта придружава следните, граничещи с чудо, неща: • - Тя замества времето с безвремие. • - Разтяга границите на пространството до безкрайност. • - Разкрива източника на живота. • - Води до нов начин на познание, който лежи отвъд достъпното за петте сетива. • - Разкрива скритата интелигентност, която организира и поддържа създаването.” • Използвана литература: • “Живот след смъртта” Дийпак Чопра • “Книгата на тайните” Дийпак Чопра