Дали действията ни, и дори бездействията ни, не са причина за определяне посоката на чуждите животи; има ли смисъл да се опитаме да избягаме от някого или от нещо, щом не можем да избягаме от нас самите; възможно ли е една единствена среща с непознат да се окаже определяща за битието ни оттук нататък. Това са само част от въпросите, които младият, но изключително талантлив писател и режисьор Радослав Гизгинджиев, задава към своите читатели в романа си "Рай".
[caption id="attachment_39182" align="alignright" width="225"] Още преди да започне представянето, дори тези, които не бяха чели книгата, имаха възможност да се запознаят с някои мисли в нея, благодарение на оригиналната инсталация, представляваща "дъжд" от листи с отпечатани цитати.[/caption]
Книгата беше представена в Бургас малко преди посрещането на Новата година. Според мнозина дори творби на много по-известни и утвърдени автори не успяват да привлекат толкова публика, колко събра премиерата на "Рай" в Кафе дел Сол. Безспорно доказателство, че макар да е излязъл от печат съвсем скоро, романът вече е набрал популярност. В подкрепа на това говори и фактът, че за краткото време отделни мисли и цитати от книгата, се завъртяха в социалната мрежа "Фейсбук" и заживяха собствен живота, като малцина знаят, че те всъщност са извадки от "Рай".
Какво точно предизвиква такъв голям интерес към романа е трудно да се каже, тъй като всеки ред от него изказва по една житейска мъдрост. Екзистенциалното и прагматично ежедневното са представени като симбиоза от едно неразривно цяло... точно както се случва в живота.
Книгата е в жанр мистерия, трилър, драма и любовен роман. Много е трудно тя да бъде преразказана. Всеки един читател би я обяснил по различен начин и би харесал различен персонаж от нея. А те - персонажите - са толкова истински и пълнокръвни, че измежду тях няма и не може да има по-главен... така както е в живота.
"Основната ми цел е била да обединя ситуации и неща, които всеки един от нас рано или късно преживява. Това са спомените от миналото, голямата любов, раздялата, завръщането. Белезите, болката, болестите са резултат от нещо, което ни се е случило. И в тях няма нищо страшно. Страшно е бягството, обграждането със стени, страхът да се изправим.", коментира писателят.
В книгата има няколко сюжетни линии, които се преплитат една в друга. Всяко малко действие на един от героите предизвиква промяна при другите, което дава идея за „ефекта на пеперудата”. Но има една философия, в чиято основа лежи идеята за „незабравимия непознат”. Това е непознатият, който понякога срещаме веднъж в живота си и той го променя завинаги.
Действието се развива в един град, който няма име. За него се знае само, че той е близо до морето, а всеки, който за първи път попадне там, се влюбва. Морето в "Рай" носи особена символика, то е онази пречистваща сила, която едновременно отнема страданието, и зарежда битието ни с нови смисли. Морето е животът - за да стигнем до Рая, ние трябва да се потопим в него.
Кой как ще сътвори своя Рай, зависи както от него самия, така и от способността му да общува с другите, да възприема света около себе си. Романът не открива нови истини за живота, той само ги синтезира и представя по начин, който оставя у читателя учудването как самият той не се е сетил по-рано за това.
***
Радослав Гизгинджиев е роден на 5 септември 1986 г. в Пловдив. Сега е последен курс славянска филология във ВТУ „Кирил и Методий”. Завършил е кинорежисура при Дочо Боджаков. Макар да е още съвсем млад талантът му е забелязан и оценен от мнозина. Писателят има литературни награди за поезия, връчени му от Недялко Йорданов и от телевизия AXN за сценарий. Режисьорският му дебют е филмът „Изпуснати думи”, където играе Койна Русева. Автор е на комедийната постановка „Пак ли любов?”. Досега Радослав не е издавал книга, тъй като се усеща като човек, който е по-силен във визуализацията. Писането никога не му е било цел, не е искал да се отъждествява с него. Поривът за създаването на романа „Рай” се оказва обаче по-силен от него. Както сам казва: „Тази история мен ме настигна и аз трябваше да я разкажа”. Идеите в книгата са се зараждали в съзнанието и са изживявани от автора дълго време, но на хартия той събира мислите си лятото на 2012 г.
Дали действията ни, и дори бездействията ни, не са причина за определяне посоката на чуждите животи; има ли смисъл да се опитаме да избягаме от някого или от нещо, щом не можем да избягаме от нас самите; възможно ли е една единствена среща с непознат да се окаже определяща за битието ни оттук нататък. Това са само част от въпросите, които младият, но изключително талантлив писател и режисьор Радослав Гизгинджиев, задава към своите читатели в романа си "Рай".
[caption id="attachment_39182" align="alignright" width="225"]
Още преди да започне представянето, дори тези, които не бяха чели книгата, имаха възможност да се запознаят с някои мисли в нея, благодарение на оригиналната инсталация, представляваща "дъжд" от листи с отпечатани цитати.[/caption]
Книгата беше представена в Бургас малко преди посрещането на Новата година. Според мнозина дори творби на много по-известни и утвърдени автори не успяват да привлекат толкова публика, колко събра премиерата на "Рай" в Кафе дел Сол. Безспорно доказателство, че макар да е излязъл от печат съвсем скоро, романът вече е набрал популярност. В подкрепа на това говори и фактът, че за краткото време отделни мисли и цитати от книгата, се завъртяха в социалната мрежа "Фейсбук" и заживяха собствен живота, като малцина знаят, че те всъщност са извадки от "Рай".
Какво точно предизвиква такъв голям интерес към романа е трудно да се каже, тъй като всеки ред от него изказва по една житейска мъдрост. Екзистенциалното и прагматично ежедневното са представени като симбиоза от едно неразривно цяло... точно както се случва в живота.
Книгата е в жанр мистерия, трилър, драма и любовен роман. Много е трудно тя да бъде преразказана. Всеки един читател би я обяснил по различен начин и би харесал различен персонаж от нея. А те - персонажите - са толкова истински и пълнокръвни, че измежду тях няма и не може да има по-главен... така както е в живота.
"Основната ми цел е била да обединя ситуации и неща, които всеки един от нас рано или късно преживява. Това са спомените от миналото, голямата любов, раздялата, завръщането. Белезите, болката, болестите са резултат от нещо, което ни се е случило. И в тях няма нищо страшно. Страшно е бягството, обграждането със стени, страхът да се изправим.", коментира писателят.
В книгата има няколко сюжетни линии, които се преплитат една в друга. Всяко малко действие на един от героите предизвиква промяна при другите, което дава идея за „ефекта на пеперудата”. Но има една философия, в чиято основа лежи идеята за „незабравимия непознат”. Това е непознатият, който понякога срещаме веднъж в живота си и той го променя завинаги.
Действието се развива в един град, който няма име. За него се знае само, че той е близо до морето, а всеки, който за първи път попадне там, се влюбва. Морето в "Рай" носи особена символика, то е онази пречистваща сила, която едновременно отнема страданието, и зарежда битието ни с нови смисли. Морето е животът - за да стигнем до Рая, ние трябва да се потопим в него.
Кой как ще сътвори своя Рай, зависи както от него самия, така и от способността му да общува с другите, да възприема света около себе си. Романът не открива нови истини за живота, той само ги синтезира и представя по начин, който оставя у читателя учудването как самият той не се е сетил по-рано за това.
***
Радослав Гизгинджиев е роден на 5 септември 1986 г. в Пловдив. Сега е последен курс славянска филология във ВТУ „Кирил и Методий”. Завършил е кинорежисура при Дочо Боджаков. Макар да е още съвсем млад талантът му е забелязан и оценен от мнозина. Писателят има литературни награди за поезия, връчени му от Недялко Йорданов и от телевизия AXN за сценарий. Режисьорският му дебют е филмът „Изпуснати думи”, където играе Койна Русева. Автор е на комедийната постановка „Пак ли любов?”.
Досега Радослав не е издавал книга, тъй като се усеща като човек, който е по-силен във визуализацията. Писането никога не му е било цел, не е искал да се отъждествява с него. Поривът за създаването на романа „Рай” се оказва обаче по-силен от него. Както сам казва: „Тази история мен ме настигна и аз трябваше да я разкажа”. Идеите в книгата са се зараждали в съзнанието и са изживявани от автора дълго време, но на хартия той събира мислите си лятото на 2012 г.
